Изненадани и изплашени, двамата мъже не можаха да проговорят нито дума.
– Но отговорете ми!... Марко бил арестуван? Бенедето бил убит? Нали това казахте преди малко?
Мартен и неговият помощник обаче стояха смутени, с наведени глави, и упорито мълчаха. Това тяхно държание бе за нея цяло откровение. Светкавично тя си спомни някои жестове, снизходителни погледи при нейното приближаване, абсолютното мълчание за живота в Каталина.
Чутото преди малко бе за нея като внезапен удар. Някакъв шум изпълни главата й, полянката и двамата мъже се завъртяха пред погледа й. Тя тури ръка на сърцето си и без да каже повече нито дума, падна в нозете на Лолита, която бе дошла и се мъчеше да я отдалечи от това злокобно място.
15. Присъдата
Въпреки отричанията на Марко Сполето, въпреки многото отлично изпълнени военни мисии, въпреки неуморимите усилия на свещеника и неговите приятели да го спасят, военният съд на 15-та военна област го призна единодушно за виновен в предумишлено убийство. Съдът обаче обърна внимание и изтълкува като предварителна провокация свадата с Бенедето, разиграла се на черковния площад, което предизвика прилагането на смекчаващи вината обстоятелства. Затова намали предвиденото смъртно наказание на десет години строг тъмничен затвор. За пример и назидание военният съд реши тези десет години Марко Сполето да прекара на заточение във Френска Гвиана на принудителна каторжна работа.
Тази присъда развълнува цяла Каталина, особено старите корсиканци, свикнали сами да раздават помежду си правосъдие. Възмути ги толкова много, че макар и да не се съмняваха във виновността на Марко, мнозина вече го смятаха за изкупителна жертва. Ясно се очертаваха симпатиите към него. И тази симпатия се увеличи още повече, когато научиха са смъртта на Мария Сполето, майката на осъдения, убита от скръб, и за полудяването на бащата Доменико Сполето, който не преставаше да повтаря:
– В непроходимата гора... Той е в непроходимата гора!
16. Божественият сън
При научаването на страшната новина за убийството на брат й Бенедето и за арестуването на любимия й Марко Сполето Елена се беше разболяла от тежка нервна треска. По молба на баща си беше се върнала у дома, но криеха от нея развитието на съдебния процес.
Лолита Боргец продължаваше да й засвидетелства обичта си с предани и нежни грижи. Нещо повече, тя беше единственото същество, което успяваше да я утеши и успокои, като се мъчеше да изплете воала на забравата и го хвърли върху тази голяма скръб. Щом болната се опитваше да напомни за миналото, момичето внимателно отклоняваше опасния разговор.
От своя страна добрият свещеник по време на честите си посещения се мъчеше да въдвори спокойствие и вяра в сърцето на Елена. Той криеше от нея съмненията си относно виновността на Марко и никога не посмя да й разкаже за последното си свиждане в затвора с осъдения, преди да го откарат в крепостта на остров Ре.
– Имайте милост – му бе казал нещастникът, – имайте милост към мене и не ме смятайте за виновен, защото аз не съм убиецът! В името на моята чест и честта на моите родители, в името на всичко, което обичам, кълна ви се, аз съм невинен!
Трогнат и разколебан от искрения тон на това бурно излияние, добрият, благороден свещеник бе прегърнал младия човек, казвайки му тихо и нежно:
– Вярвам ти, сине мой, вярвам ти!
И все пак кой друг можеше да извърши това ужасно престъпление, ако не беше Марко? Защо? И с каква цел? Ужасни въпроси, които оставаха без отговор и които измъчваха стареца, като му пречеха през нощта да заспи своя спокоен сън. И каква полза да съобщи съмненията си на Елена, да разтревожи още повече болезненото състояние на мозъка й и да подсили мъката, която я разяждаше...
И затова, когато виждаше тъжните, големи очи на болната да плуват в сълзи, той вземаше ръката й и преди тя да заговори, й казваше:
– Не мислете повече върху това, скъпа моя дъще!... Забравете и си спомнете, че изпитанието е пътят към небето... Знаете ли какъв сън съм сънувал миналата нощ? Ще ви го разкажа...
Той се отдели от леглото, взе един стол и започна бавно, както се разказват чудни приказки на дете:
– Представете си, че самият Дядо Господ идва в Каталина! И знаете ли у кого се настанява? У този негодник доктор Малпиер, който никога не ходи на литургия в черква и който не вярва нито в Бога, нито в дявола.
Заинтригувана, лицето на Елена просветна, а Лолита, доволна и усмихната, разкри двойния наниз от бисери в своята уста...
– Разбира се, аз се възмутих, макар да не мога да оспорвам желанията на нашия божествен създател. Струваше ми се, че неговото място е по-скоро в черквата, отколкото у този безбожник доктор Малпиер... Тогава аз облякох вехтото си расо, намръщих се и отидох да му изразя твърде почтително моето недоволство.