– Залагайте!
Жан Кервор, млад мъж с извънредно бледо лице и трескаво възбуден поглед, който е тревога следеше подскачанията на малкото бяло топче, чувстваше, че пот избива по челото му, пак изгуби!... От последните банкноти, които беше разменил, му бяха останали само няколко жетона. Те бяха цялото му богатство. Да рискува ли отново?
Докато се двоумеше, една жена, изправена до него, запита:
– Не играете ли вече, господине?
Красива и стройна в своята елегантна небесносиня рокля с дълбоко деколте, украсено със скъпоценности, тя се усмихваше и чакаше. Жан се овладя и отговори съвсем небрежно:
— Ще се освободя от тази жетони и ще ви отстъпя мястото си.
Наглед спокоен, но със смъртен ужас в душата си, той сложи всичките останали му жетони върху четири различни номера в четири купчинки. Жребият му бе изтеглен: ако загуби, не му остава нищо друго, освен да си тегли куршума...
Всички погледи бяха съсредоточени върху рулетката. И той бе втренчил очи в подскачащото бяло топче. То сега бе целият му живот и всичко зависеше от номера, който ще излезе. Някакви невидими клещи стягаха гърлото му...
– 32!
После той нищо не чу. И в последния момент щастието му изневери... Той стана, премина през равнодушната тълпа и излезе, клатушкайки се като пиян.
Навън небето бе обсипано с хиляди звезди. Оркестърът в казиното свиреше, в осветените алеи на градината се разхождаха плътно притиснати двойки. Наоколо имаше смях, музика, красота, аромати...
Жан Кервор бавно се отправи към Монако. Той не обръщаше никакво внимание нито на красивите яхти, нито на закъснелите минувачи, още по-малко на веселия смях на група младежи. Вървеше напред право към целта, която от няколко дни беше си набелязал... Изкачи се по булеварда, мина през океанографския музей и застана върху малката тераса, надвесена над морето. Там долу в бездната вълните се плискаха монотонно... Безкрайността като че викаше този нежен, млад момък.
За момент той отстъпи назад ужасен. Красиви спомени нахлуха в сърцето му, обзеха го изцяло, сякаш искаха да го избавят от безумното му намерение... Страшна минута на борба между светлината и мрака! Но не, късно е вече да отстъпи! И той бързо пристъпи напред...
Една здрава ръка го хвана, отхвърли го назад, а строг глас му извика:
– Нещастнико, какво искате да направите?
Сразен от изненада, Жан Кервор огледа човека, който току-що го бе спасил от смъртта. Енергична фигура, излъчваща прямота и воля, богато облекло, отлично държание.
– Вие сте луд! – поде непознатият. – Да искате да се убивате на вашата възраст!
– Но, господине...
– Какво?
– С какво право?
– С правото, което всеки човек притежава да защитава другите от техните собствени заблуди. Аз не зная кой сте и какви са мотивите за вашето решение, но като споменахте за право, знайте, че вие нямате право да се унищожавате!
– Не съм ли свободен да разполагам с живота си?
– Не, господине, вие го дължите на семейството си!
– Аз съм съвършено сам в света. Ограбиха ме, останах без средства...
– И затова ли искате да се самоубивате? Вие имате младостта, а тя е безценно богатство... От три дни ви наблюдавам в казиното и разбрах, че играете отчаяно и предвиждах безразсъдния ви жест.
– Какво предполагахте тогава?
– Различни неща. Някаква грешка за поправяне, някаква дупка за попълване, някакво младежко самозабравяне...
– Господине!...
– Не ми се сърдете. Каквито и да са причините, аз все пак щях да ви спася, защото ме заинтересувахте. Засега ви оказах баналната помощ, като не ви позволих да се хвърлите в пропастта. По-важно е излекуването на вашата болка, пълното ви възстановяване, което ще направи от вас човек, годен да се справи със съдбата, дори да я победи.
Жан Кервор не беше чувал никога подобни думи. Кой беше този непознат, чиито енергични слова му вдъхнаха сила и доверие? Неговият събеседник вече го бе хванал под ръка и го отвеждаше към една луксозна кола, спряна наблизо.
– Къде ме водите? – попита момъкът, неспособен все още да се противопоставя.
– У дома, в Ница.
– Няма ли да съжалявате, че сте ми спасили живота?
– Аз никога не съжалявам за своите дела. Този живот, който искахте...
– Този живот ви принадлежи, господине!
– А аз ви го откупувам. Успокоите се! Никога не ще поискам от вас да извършите нещо противно на честта. Напротив.
Съкрушен от силните вълнения, Кервор едва задържаше сълзите си.
– Ах, господине! – мълвеше той в автомобила, който летеше по брега на морето. – Чувствам, че трябва да ви се доверя, да ви разкажа...