Аз предугадих вашата тревога, борбата ви, отчаянието ви. И над тази тълпа, над тези разкошни тоалети, над тези викове и пушек, в огледалото срещу мен се появи човекът от Бразилия, каторжникът, със своята ниско обръсната глава, със затворническите си дрехи от сива вълна и чух дълбоко у себе си, подобно на ехото от друг свят, гласа му: „Ето още една човешка душа, осъдена на гибел. Спомни си!“
От този момент вие ми принадлежахте. Жертвата на зелената маса беше спасена... Останалото вече знаете.
– Значи аз дължа живота си на вашата добрина и на вашата клетва, а също така и на онази непозната жертва на някаква съдебна грешка. Бих искал не само с думи да ви засвидетелствам признателността си, а името на оня човек да остане с неизличими букви в сърцето ми!
– Това име вие ще узнаете един ден. Аз се заклех да го реабилитирам. Дори вие бихте могли да ми помогнете в тази задача.
– Изцяло съм на ваше разположение, господине!
Дон Алвар Артиега се замисли за момент и поде:
– Чувствам, че мога да ви се доверя. Аз съм уверен в тази съдебна грешка и вече зная ключа за разгадаването й. Именно тая моя увереност е причината за идването ми във Франция и за настаняването ми в тази област. Човекът, когото подозирам, един злодеец, на чиято съвест тежат няколко престъпления, смята, че е вън от всякаква опасност и далеч от всяко наказание. Аз го наблюдавам и следя стъпка по стъпка в очакване да се сдобия с решаващи доказателства. И понеже вие ми предлагате вашата помощ, аз я приемам с радост и удоволствие. Ще искам от вас обаче голяма предпазливост, защото мисията с която ще се заемете, е деликатна и опасна...
Разговорът на тази тема продължи още около час. Когато се разделяше с Жак Кервор, дон Алвар Артиега му даде един чеков карнет на негово име, като му каза, че е свободен да харчи колкото иска. И добави:
– Препоръчвам ви най-голяма предпазливост. Вие не ме познавате и не знаете нищо за това, което ви разказах... Наблюдавайте, запомняйте, не губете от погледа си хората, които ще срещнете в продължение на няколко седмици. И ме дръжте в течение на всичко...
4. Омъжването на Елена
– Ваш ред е, отче!
Клод Малпиер, който играеше шах със свещеника на Каталина, погледна своя противник и каза:
– Вие ми изглеждате много разсеян днес. И не внимавате в играта!
– Да, вярно. Пощенският раздавач ми донесе едно разочарование.
– Разочарование ли? Да не би вашият банкер да е избягал?
– Вие знаете, приятелю, че аз отдавам богатствата си само на Бога.
Малпиер се усмихна:
– И сигурно с голяма лихва, какъвто сте хитрец... Срещу щастливо безсмъртие! Наистина добра сделка!
– По-добра, отколкото предполагате! Тя ми носи три лихви.
– Три лихви ли? Колко сте лаком! – смееше се Малпиер.
– Бъдете щастлив да ги узнаете, щом сте любопитен – отвърна му свещеникът. – Първата получавам веднага, когато подкрепя някой, изпаднал в мизерия.
– Много добре!... Но тази пионка ми пречи, ще я взема...
– Пионка за пионка, приятелю... Липсва ми съревнование...
– Ах, съревнование!... А втората?
– Втората какво?
– Втората лихва?
– Ах, да!... Тя ще ми бъде върната сто пъти по-голяма, когато се явя да давам сметка за моите дела каза свещеникът с блажена усмивка.
– Първата лихва ще получите във вашето въображение. Втората насън. А третата не виждам...
Нея ще получа, когато Господ след скромната ми молитва изпрати някой от своите ангели в ада, за да потърси този неверник доктор Малпиер. Бих искал да продължа и в рая да играя с него шах...
– Ще дойда с удоволствие! Внимавайте, вие сте шах!
– Не за дълго, приятелю!
И все пак не разбрах какво разочарование ви е донесъл пощенският раздавач...
– Едно писмо от графинята...
– От Елена?
– Да. Тя ми съобщава със съжаление, че не ще може да присъства на Коледния празник, както ми беше обещала.
– А какво ще стане тогава с вашите бедни, добри мой пасторе?
– Тя и за тях е помислила. Изпраща три големи сандъка, пълни с играчки, топли дрехи и сладкиши. Дори е прибавила и чек от хиляда франка. Да, невернико такъв, тя подарява на моята черква хиляда франка в чест на Марко Сполето! Това е една благородна жена и светица, запазила светостта на спомена.
– Хм! Искам да вярвам, но... Внимавайте, вие отново сте шах!
След като отби удара, свещеникът попита: