Ненадейният удар бе толкова силен, че свещеникът на Каталина бе като зашеметен. Сърцето му почна да бие неравномерно и нещо да го задушава. Погледът му се затъмни и предметите наоколо затанцуваха. Треперещата му ръка изпусна листа.
Той остана така няколко минути, омаломощен, сразен, безволев... Необходимо му бе голямо усилие, за да довърши четенето на писмото. Най-сетне успя да вземе следващия лист, където пишеше: „Това бе светкавично откриване на истината! Днешният граф Жуан Балдини от Каталина не е нищо друго освен един измамник и убиец, който е ограбил документите на истинския граф, след като го е убил. Уверен в своята безнаказаност, си е присвоил неговите имения и богатства. Когато узнах това, щях да полудея!
Обаче една голяма чашка от резливата боливийска „агуардиенте“ ме съвзе бързо. Помолих свещеника да ми отстъпи този лист хартия и той веднага се съгласи, дори отказа банкнотата от сто боливиани, която аз все пак турих в ръката му за неговите бедни.
Можете да си представите с каква бързина и с каква треска в сърцето отидох в Санта Крус, в Оруро, в Кашабамба, за да търся доказателствата. Събрах много такива. В Марсилия научих истинската самоличност на мошеника. Мога да поискам арестуването му още утре, но преди да направя това, искам да намеря ръката, която е убила Бенедето... Сигурно това е самият той или негов съучастник. Работя неуморно в това отношение и съм сигурен, че небето, което ми е помагало тъй чудотворно досега, не ще ме изостави насред пътя.
В тържествения час на удара, който ще нанеса на този ужасен човек, вие ще бъдете първият, който ще ме поздравите и ще ме притиснете до сърцето си! Както аз ви прегръщам мислено и ви уверявам в моята най-дълбока преданост и уважение.
Марко Сполето“
6. Лудият Доменико
Докато Матилда приготвяше вечерята, Доменико си подсвиркваше стара корсиканска песничка, седнал близо до огнището. Добрата слугиня обичаше този прегърбен старец, когото тя познаваше като горд и изправен някога, във вихъра на своите сили и младост.
– Внимавай да не паднеш в огъня, Доменико – предупреждаваше го тя.
– За дете ли ме имате? – смееше се той. – Слушай, Матилда, какво ти разправя той, като идва тук?
– Кой?
– Марко!
– Но той вече не идва тук...
– И таз добра! Много добре знам, че идва... Казаха ми..
– Кой?
– Някой, който никога не лъже: Пресвета Дева Мария!
В този момент се чу шум от съборен стол и падащо човешко тяло в другата стаят. Матилда се втурна и отвори вратата на трапезарията.
– Боже Господи!... Доменико! Доменико, свещеникът умира! Помогнете ми! – извика тя, като се опитваше да повдигне смъртнобледия отец, недаващ никакъв признак на живот.
С големи мъки те успяха да го сложат на стола и като видяха, че още диша, Матилда разкопча отгоре расото и ризата му и отиде до бюфета за едно шишенце с билки, за да му даде да глътне, но стиснатите зъби не позволяваха да поеме и капка от течността.
– Не го оставяйте сам, Доменико! – прошепна тя. – Ще отида да повикам доктор Малпиер.
Останал сам, старикът седна и видя разхвърляните на масата листове, падналия на земята плик. Несъзнателно той взе един лист и се загледа в него. Очите му, останали още здрави и силни, нямаха нужда от очила и той прочете няколко реда. В момента, когато щеше да остави отново листа на масата, едно име го накара да изтръпне цял: Марко Сполето. Марко, неговият скъп Марко! Доменико трескаво почна да чете: „... Светкавично откриване на истината!... В Марсилия научих истинската самоличност на мошеника. Мога да поискам арестуването му още утре, но преди да направя това, искам да намеря ръката, която е убила Бенедето... В тържествения час...“