Чуха се стъпки и външната врата изскърца. Доменико, подобно на ястреб, грабна скъпоценната хартийка, сгъна я на четири и скри в джоба си.
Доктор Малпиер прегледа болния и започна да му прави ритмични движения с ръце.
– Това е от сърцето – каза той. – Дайте ми бързо спиртна лампа и топла вода!
След няколко минути инжекцията, която той му сложи, подейства благотворно. Лицето на свещеника бавно поруменя и той отвори изумен очи.
– Ето ви вече свестен! – рече докторът. – Само че не мърдайте, приятелю, оставете ни да ви пренесем на леглото!
Болният обаче бе изпълнен с някаква тревога. И като посочи разхвърляните по масата хартийки, прошепна:
– Приберете!... Матилда, приберете ги... в моето чекмедже.
Старата жена веднага изпълни молбата му. А доктор Малпиер, след като заобиколи в леглото свещеника с бутилки, пълни с гореща вода, седна удобно в канапето и каза:
– А сега, добра ми Матилда, вие можете да си легнете спокойно. Аз оставам тук и ще си отида, чак когато той се оправи напълно.
Доменико си тръгна на разсъмване, без да дочака чашата с мляко, която Матилда му гласеше в кухнята. До сърцето си той носеше нещо много скъпо...
7. Тревожният сигнал
Онзи, който някога познаваше Катерина и Джузепе Боргец от дъсчената барака, никога не би ги открил в този дебел хотелиер със свежо, гладко избръснато лице и в тази жена, облечена с тънка копринена рокля и обута в черни лачени обувки, които днес държаха в Арнито хотел „Зеленият дъб“. „Господ много добре е направил всяко нещо в света и всичко е хубаво, най-хубавото от световете!“ Тази фраза Джузепе беше казвал поне сто пъти, повтаряше си я и в тази декемврийска утрин на прага, където пушеше с лулата си. Съседът му, шивачът Ардени, като минаваше край него, го поздрави приятелски и сърдечно.
– Добро утро, господин Джузепе! Чист въздух ли сте излезли да подишате тази сутрин?
– Очаквам дъщеря си, която трябва да пристигне с автобуса от Ажасио.
– Госпожица Лолита?...
Дъщеря му вече не бе „пиклуза“, а „госпожица Лолита“! Графиня Балдини я беше взела със себе си, беше я възпитала и образовала, като превърна малкото изоставено момиченце в елегантна, изискана млада дама. Принудена да се подчини, Малмината прикриваше истинските си чувства и се усмихваше любезно на тази, която идваше да ги навести два пъти в годината, и при всяко посещение ги отрупваше със скъпи подаръци. Обаче в дъното на душата си криеше страшна ревност и злоба към „щастливката“.
Автобусът се появи от завоя на площада, препълнен с хора и пакети.
– Трите сандъка – каза Лолита на кондуктора – са за свещеника на Каталина. Моля ви да ги свалите пред черковните врати!
Лека, усмихната, прилична на весела гургуличка, тя се хвърли на врата на баща си.
– Ами мама? Къде е?
– В кухнята. Дявол да го вземе, я ме остави да те погледам. Ама че си наконтена! Пък всичко така ти прилича...
На входа на хотела те срещнаха Жан Кервор, който излизаше с триножник и платно подмишница и е кутия бои в ръка.
– Ах! – извика Джузепе. – Трябва да ви представя! Господин Жан Кервор, наш пансионер, Лолита, моята дъщеря.
Двамата млади взаимно се усмихнаха и се поздравиха със сърдечно стискане на ръцете си.
„Как е възможно – мислеше си Жан Кервор, като се отдалечаваше този дебел простак и тази кукумявка да създадат такова красиво и такова мило същество!“
Когато се обърна, Лолита и баща й вече бяха влезли в хотела.
В тихия ъгъл при крайморските скали, където се бе настанил да рисува, младият мъж не можа да устои на сравнението между Каролина Ото Хютнер от Виена и Лолита Боргец от Арнито. И двете бяха блондинки със сини очи. Може би Каролина притежаваше по-осезателна красота, привличаща мъжете, но пък у Лолита имаше такава свежест и миловидност! Във всеки случай и двете бяха изящни!
В миг той като че зърна сладката фигура на виенчанката с нейния бял шал, замечтан поглед и чаровна усмивка... Не, не! Каролина бе много по-хубава от Лолита!...
Същата вечер в хотела празнуваха гостуването на дъщерята. Сложена бе специална вечеря: голям морски рак по американски, баница с месо, агнешко печено, най-хубавото корсиканско вино „Пранчо“, също и резливо шампанско. Как може да се откаже на поканата на Катерина и Джузепе Боргец!