Когато всички гости си отидоха и клиентите на хотела си легнаха, Катерина се обърна към своя благоверен съпруг:
– Какво толкова страшно имаше върху този лист хартия?
Джузепе само повдигна рамене.
– Какво има ли? Ами това, че ние сме в клопката, че сме изгубени!
– Ти пък се боиш от нищо!
– От нищо ли? Марко Сполето е жив! Той знае цялата тайна на Балдини, той е по стъпките ни! Това не е ли достатъчно за госпожа Катерина Боргец? Мога да й кажа и друго...
– Но нали той беше умрял? Как се случи така да оживее...
– И аз не знам... Но в това писмо още пишеше, че днешният граф Балдини не е нищо друго освен един фалшификатор, измамник и убиец, който е ограбил документите на истинския граф и го е убил. После си е присвоил неговите богатства... Авторът на писмото казваше, че е събрал много доказателства за престъпленията на Балдини и че го смята виновен и за смъртта на Бенедето. Ако не бил той, сигурно е негов съучастник. Вече бил на вярна следа...
– Но това се отнася за Балдини, нас какво ни засяга?
– Глупачка! Мислиш ли, че ако го хванат, той няма да издаде и нас?
– Та какво от това? Къде са доказателствата?
– Доказателства ли? Ами този хотел, хората, които са ни виждали заедно, пушката на Марко, която аз сам занесох в кметството... И като си помисля само как бяхме си заживели...
– Какво мислиш да правиш сега? – попита Катерина.
– Не знам. Но ще търся този бандит Марко Сполето! Само ако знаех къде да го намеря! Можеш да си представиш с каква радост бих...
– ... му пуснал един куршум, нали?
– Разбира се! За да остана честен човек, аз съм способен на всичко...
След като премисляха въпроса всякак, след като предвиждаха дори продаването на хотела и бягство в чужбина, спряха се на заминаването с влака за Ница, където в момента се намираше граф Балдини. Да се срещне с него Джузепе и да му разкаже за писмото.
– Най-сетне – заключи Катерина, – той ни тикна в тази беля и той трябва да ни извади от нея.
– Разбира се, така е! – отговори решително Боргец.
В същото време, когато тази сцена се разиграваше, в горния салон на хотела Жан Кервор пишеше своя доклад до дон Алвар Артиега, за да му разкаже подробностите по това, на което беше свидетел. Когато сутринта тръгна към пощата, за да изпрати писмото, в хотела видя Боргец, стегнат като за празник: с нов кафеникав костюм, с бели ръкавели, на жилетката със златна верижка.
– Ще отсъствам няколко дни – каза му той. – Не се знае дали ще се върна скоро...
– На добър час и успехи в работата! До скоро виждане! – отвърна Жан Кервор. – Ах! Забравих да си взема блока за рисуване...
И като се върна в стаята си, той прибави към писмото: „Мисля за нужно да ви съобщя, че Боргец замина непредвидено тази сутрин за Ница.“
9. Клопката
По време на пътуването Боргец имаше възможност да размисли спокойно и подробно върху всички контраудари, които съдбата му нанесе през последните 24 часа. Той не можеше да се освободи от мъчителната мисъл, че може би ще му се наложи да дава сметка за всички свои деяния, че ще го арестуват и хвърлят в затвора. Измъчваше го ужасно видение: в дъното се изправяше страшната машина с триъгълния нож, гилотината. В един момент дори у него се породи и идеята да свърши със себе си, като се хвърли от палубата на парахода в тази зеленикава вода. Но изплашените му очи виждаха и малкия хотел в Арнито, който беше за него като рай...
Все пак във въображението му взе да се оформя един странен план. Страшният неприятел не знаеше нищо за ролята, която той бе играл в убийството на Бенедето. Единствен Балдини можеше да го издаде. Но ако направи това, само ще се увеличи наказанието за убиеца на истинския граф Балдини. Значи няма защо Боргец да се двоуми. За да избяга от затрудненото положение, беше необходимо само Балдини да изчезне...
Ето в какво ще се помъчи Боргец да го убеди. Балдини е хванат като лисица в капан и единственото средство да отбегне наказанието е да избяга, да изчезне! А тогава хотелиерът от Арнито нямаше повече от какво да се бои и ще можеше спокойно да продължи честното си съществуване...
Лицето на Боргец просветна, той се изправи, пое дълбоко въздух и спокойно остана на палубата. Когато слезе в Ница, той се отправи към вилата на Балдини, където той живееше с любовницата си Нана.
Боргец я познаваше много добре, защото бе ходил там често. Тя се изправяше гордо между хармонични редове от палми, сред златистата покривка от мимози и весело разцъфнали рози и карамфили, с двете си една върху друга тераси, с позлатените си каменни дантели и медальони, в които се отразява слънцето. Жилище на принц, каквото Джузепе Боргец никога не е пожелавал, защото неговият вкус бе много по-скромен. Малкият хотел в Арнито му бе съвсем достатъчен. Но както вървеше, Джузепе призна, че този разбойник Балдини бе взел лъвската част от тяхната взаимна плячка. Затова днес трябва да заплати за обрата на съдбата.