На площада той се спря пред един театрален афиш. Защо пък да не отиде тази вечер в казиното? Може спокойно да си плати този лукс! Какво играят там, „Мадам Сан Жен“? Ето пиеса за него! Разкошно!...
– Ах! – извика той пред малката количка на една продавачка на цветя, като се вглеждаше настойчиво в апетитната брюнетка, чиято прическа се опитваше да прикрие напредналата възраст. – Я гледай! Тереза!
Жената с мургавото лице и с черните очи вдигна глава и плесна с ръце изненадано:
– Патчун!
– Тотота!
– Джузепе!
– Какво правиш тук, Тереза?
– Нали виждаш, продавам цветя... Някога на мен подаряваха цели букети и кошници с цветя, днес аз продавам, за да бъдат подарявани на други... Но чакай, драги мой Патчун, ти, който ме изостави в Тулон, да не би да си спечелил грамадно богатство, та си така наконтен?
Боргец се изпъчи гордо.
– Богатство ли? Не, само съм добре...
– И как стана това, с работа или с лъжи?...
– Не викай така, Тотота! Спечелих със законни търговски сделки...
Подигравателната усмивка изчезна от лицето на жената.
– Значи си уловил козата за крака?
– И още как, сладка моя! Златен кози крак...
– А къде е той?
– Далеч оттук, представлява един хотел в Корсика. Освен това съм общински съветник, членувам в разни дружества. Не виждаш ли, че съм декориран?
– Вярно, носиш на жилетката си някаква тясна лентичка. Значи си награден! Но знаеш ли, сега като чели се боя от тебе...
– Глупава гургуличка! Все същата си останала – весела като кос, чиста като злато и съвсем не горда! Чакай, намислих нещо. Свободна ли си тази вечер?
– Аз? Разбира се! Особено за тебе. Какво си намислил?
– Искаш ли да вечеряме заедно? След това ще отидем в казиното да гледаме „Мадам Сан Жен“, а после...
Разчувствана, Тереза избърса една сълза.
– Ах, Патчун, колко си любезен! Още не мога да дойда на себе си...
– И така, съгласна ли си?
– Иска ли питане! Ще си погуляем хубавичко, както някога!
– Даже по-добре, мила моя! Точно в 7 тази вечер ще ме чакаш в кафенето на площад „Масена“...
– Моля те, нека се срещнем в онова малко кафене на ъгъла на отсрещната улица!
– В онази там кръчма? Никога! Сега имам пари и ще отидем в голямото кафене при богат свят! Разбрано, нали? До довечера, кукло моя!
– Довиждане, скъпи!
И Джузепе си тръгна с усмивка и с очаровано сърце. Чувстваше се с 20 години по-млад. „Ама че съм щастливец – мислеше си той. – Старата танцьорка все още е апетитна и има с какво да те задоволи. От време на време трябва да се промени ястието.“
Тъкмо зави зад ъгъла и тръгна по булевард „Кармо", двама мъже препречиха пътя му.
– Извинявайте, нали вие сте Джузепе Боргец, хотелиер в Арнито?
– Но господа...
– Вие ли сте Джузепе Боргец?
– Да! Но защо?
Един от двамата разкопча палтото си и показа окачената на жилетката му никелова плака с надпис: „Тайна полиция“.
– Елате с нас в полицейския комисариат!
Без да има време да се опита да избяга, да протестира или възпротиви, Джузепе се почувства здраво хванат, повдигнат и хвърлен в една голяма кола, спряна близо до тротоара. По пътя той се съвзе и попита сопнато:
– Какво искате от мен? Какво съм направил?
– Ще се обясните в комисариата...
Сразен от неприятната изненада, арестантът дори не забеляза, че вместо към града, автомобилът зави наляво и едва когато влезе в градината на една разкошна вила, той разбра и се опита да се откопчи от двамата си пазители. Обаче беше веднага обезвреден, вързан и с натъпкана в устата кърпа бе предаден като пакет в ръцете на двама негри в зелени ливреи, които го отнесоха в една стая в партерния етаж на вилата.
Всичко, което се случи с Джузепе Боргец, стана толкова бързо и неочаквано, той бе толкова объркан, че не му се вярваше, дето е още здрав и читав, когато го изправиха пред едно прикрито с маска лице. Пред него на масата бе поставен пистолет, непознатият го гледаше втренчено с мистериозните си очи. При заповедническия му жест негрите отвързаха Джузепе и махнаха кърпата от устата му. Някакъв странен глас се чу зад маската:
– Арал, Гали, застанете под прозореца! Дуд, Жозе, пазете пред вратата! Никой да не влиза и да не излиза от къщата!
Студена пот изби Боргец, краката му трепереха, ужас изпълни цялото му същество. Опита се да се овладее и извика:
– Това е цял капан! Казаха ми, че ме водят в полицейския комисариат. Аз съм един честен търговец от Арнито!