– Смятам да се върна в Париж през идващия месец, като отнеса със себе си от „Островът на красотата“, както сполучливо наричат Корсика, най-хубавия от моите спомени. Тази страна наистина е разкошна!
– А пък и разбойниците не са толкова неприятни, нали? – засмя се тя.
– Като заговорихте за разбойници, бихте ли ми казали кой е този Марко Сполето, за когото старият Доменико говори непрекъснато?
– Това е синът му, който умря на заточение, в каторгата. Той е от Каталина. Аз го познавах много добре...
И докато двамата млади продължаваха разговора си, Катерина пишеше тревожно:
„Господин графе, много се страхувам! Сигурно някакво нещастие е сполетяло Джузепе. Онова, което трябваше да ви довери, е от голямо значение за вас и за нас. Не мога да напусна Арнито, нито пък да го изложа в писмото. Направете всичко, зависещо от вас, за да дойдете тука. Дори вашето съществуване зависи от това.
Катерина Боргец.“
В този момент пощенският раздавач влезе в хотела.
– Едно писмо за господин Жан Кервор.
Момъкът стана и пое плика.
– Ще позволите ли? – попита той Лолита, преди да го отвори.
След утвърдителния отговор на момичето той разкъса плика и зачете:
„Драги приятелю, научих по една случайност, че сте били в Арнито. Бих бил щастлив, ако мога отново да ви видя. Ако не преча на почивката ви, бих желал да приемете моята покана и гостоприемството ми за няколко дни.
Ваш предан: дон Алвар Артиега.“
Това бе уговореното писмо между него и боливиеца, с което да му съобщи, че трябва да се върне в Ница.
– Някоя лоша новина ли? – попита Лолита, като забеляза загрижеността му.
– Съвсем не! Напротив, един приятел от Ница, който научил, че съм тук, ме кани да му отида на гости. Вие в събота ли заминавате?
– Да, вдругиден.
– Ще пътуваме заедно, ако желаете!
– С удоволствие, но трябва да ви предупредя, че ще имате тъжна спътничка...
– Защо?
– Всеки път се разболявам от морска болест.
– Не трябва да гледате вълните, а нагоре, към небето!
– Както в живота ли?
– Да.
В петък вечерта Катерина повика дъщеря си настрана.
“Ще дадеш това писмо на графа, щом пристигнеш! И внимавай да не го загубиш или да го повериш другиму. Ще го предадеш лично на него!
В края на пътуването, изправени един до друг на борда на парахода, Жан Кервор и Лолита наблюдаваха множеството посрещани на пристанището в Ница. Внезапно момичето направи знак на една облечена в астраганено палто дама, която размахваше бял воал, изправена до една голяма, луксозна сива кола „Табло“.
– Това е моята голяма сестра, графиня Жуан Балдини! Сигурна бях. че ще дойде да ме посрещне!
Тъкмо от другата страна на тротоара, недалеч от тази „Табло“, вниманието на Жан Кервор бе привлечено от друга, още по-голяма и луксозна кола. Това бе внушителният „Кадилак“ на дон Алвар Артиега.
– Моят приятел също е дошъл да ме посрещне – прошепна момъкът. – Виждате ли в онази голяма и луксозна синя кола господина с черните очила, седнал зад шофьора-негър? Това е той, моят голям приятел!
Малко след това в двете коли се водеха почти идентични разговори.
– Кое е това красиво момиче, с което току-що се разделихте? – попита дон Алвар Артиега.
– Лолита Боргец, дъщерята на хотелиера ми в Арнито.
– О, така ли!
– А пък дамата е астраганеното палто, която я очакваше, е графиня Жуан Балдини.
– Да, зная...
– Кой е този чудесен млад мъж, който ти стискаше ръката? – питаше Елена момичето.
– Един много нежен човек, художник, който бе на почивка в Арнито. Преди да се завърне в Париж, спира за няколко дни в Ница на гости на свой приятел, оня със синята кола, ей там, недалеч от нас.
Елена веднага позна „Кадилака“ и каза зачудена:
– Един приятел на дон Алвар Артиега? Скъпа моя, ти имаш много големи познанства!
– Нима това е господинът, за когото толкова много се приказва?
– Да, този американски милиардер откупи тези дни замъците Караван и ги подари веднага на града Ница!
– А познавате ли го?
– Никога не съм го виждала, но графът, който получи както всички аристократи, които живеят на Лазурния бряг, покана за неговия бал, държи много да го посетим. Смятам и тебе да заведа на бала, Лолита. Сигурно ще срещнеш там този момък...
– О, той не ме интересува много, но вие знаете, скъпа сестричко, че за мен е безкрайна радост всичко, което на вас е приятно.
11. Признанието
Дон Алвар Артиега доверително съобщи на Жан Кервор, че убиецът, когото търсят, не бил някой друг, а мирният и тих хотелиер в Арнито, у когото момъкът бе прекарал няколко седмици.
– Всъщност той се оказа маша в ръцете на този, когото подозирах. – За една мизерна сума от 30 хиляди франка той убил човек, допринесъл е да изпратят на заточение един невинен, причинил е смъртта на двама нещастни стари хора и с опозорил едно семейство.