– И какво от това?
– Какво ли? Джузепе вече напълно захвърля в миналото престъпния тип! Той тури малко пари настрана, живее почтено, купува ти копринени рокли и ако можеше да заплати за спокойствието си и заличаването на някогашните си деяния, не би се двоумил, дори това да стане с цената на свободата му.
Със свити юмруци, възмутена, Катерина му извика гневно:
– Знаеш ли какво, ти ме порази със своите дърдорения! Ушите ми писнаха от твоите глупости! Цял адвокат си бил, сбъркал си професията... Значи ти изоставяш Балдини по най-безобразен начин и отиваш да служиш на Марко Сполето?...
– Да, моя гургуличке, смених партията...
— Ах, сега разбирам! Ти постъпваш точно като нашия народен представител, който винаги е на страната на силния, на този, който управлява.
– Браво, Катерино, браво! Никога сам не бих могъл да измисля това. Ти си била цяла дипломатка... Шт!... Струва ми се, че Полидор се връща...
На другия ден Джузепе Боргец постави върху фасадата на хотела голям плакат, с който обявяваше, че продава „Зеленият дъб“...
13. Истината
Вечеринката, дадена в разкошно украсените салони на луксозната вила на дон Алвар Артиега, беше привлякла целия елегантен свят на Лазурния бряг. Най-известните имена от Марината, от артистичния, финансов и търговски елит държаха да присъстват на този светски празник, където тоалетите съперничеха по разкош с блясъка на скъпоценностите.
Облечен като магьосник, дон Алвар Артиега много лесно позна тази, която търсеше. Един скъп камък, изрязан в красива фигурка и закачен като брошка върху тъмночервената туника на една млада мавърка, му даде да разбере, че това беше графиня Балдини. Той посочи на облечения като паж Жан Кервор една очарователна индийска танцьорка и каза:
– Ето Лолита, постарайте се да я забавлявате известно време...
След това се обърна към мавърката:
– Красива дамо, зная миналото и познавам бъдещето!
– Съжалявам много...
– Извинете ме, госпожо! Ако размислите, направете ми знак. Наричам се Сен Бенито.
Това име подейства на младата жена като удар. Сен Бенито! Заливът близо до Каталина, където тя се срещаше с Марко!
Високата, изострена шапка на магьосника, който се отдалечаваше, се виждаше над всички глави и Елена се запъти след него, като мина през салона, който водеше към градините, украсени с електрически гирлянди. Тя го настигна на терасата.
– Господин магьоснико – прошепна тя, – искам само нещо да ви попитам, ако обичате. Откъде сте взели това име Сен Бенито?
– От тука! – отговори той, като докосна с пръст челото на младата жена.
– Какво друго виждате там?
Пълна забрава... около едно име, което не трябва да произнеса. Но сред тази тълпа моето изкуство едва ли ще ви задоволи...
Извънредно заинтересувана, Елена последва дон Алвар Артиега, който я заведе в една от многото малки стаички около големия салон, образуващи интимни кътове, и й предложи да седне.
– Знаете ли коя съм? – попита тя.
– Графиня Елена дьо Балдини.
– Какво ви дава основание да твърдите това?
– Тази скъпоценна брошка!
– Вярно, тя никога не ме е напускала, но и доста други жени притежават подобни на нея.
– Тя не е единственото нещо, което ми говори за вас. Само очите на магьосник могат да забележат това, което се е увило около нея...
– Нещо, което се е увило около нея ли?
– Да! Един нежен чер воал.
Елена се изправи.
– Господине, какво значи това загатване?
– Нали ви казах, че знам миналото! Но ако ви наскърбявам, извинете ме! Ако предпочитате, можем да говорим за настоящето или за бъдещето.
В салона, който оттук не се виждаше, оркестърът засвири една сладострастна мелодия и танцьорките от казиното на Ница се понесоха подобно на прекрасни пеперуди. Подпрян на вратата на малката стаичка, един венециански кормчия съзерцаваше възхитителното зрелище.
– Е добре, господине – въздъхна Елена, – говорете ми за миналото.
– На вашите заповеди, госпожо!
Като се изправи и поклони тържествено на Елена, магьосникът отиде при венецианския кормчия и му каза тихо:
– Не пускай никого в тази стаичка!
След като се върна и седна до младата жена, промърмори:
– Миналото... Не се ли страхувате от разгръщането на страниците му? Откъде искате да започна? От Каталина? От молитвата в черквата под погледа на Бога?