Това съглашение е строго съблюдавано. Никой не подозира издигнатата между нас стена. Трябваше да настъпи този миг на отчаяние, за да ви кажа...
– Това е час на радост. Елена!
– И на радост, да!... За да ви открия тайната, която мислех да отнеса със себе си в гроба.
Очарован и развълнуван, Марко мълвеше:
– Скъпа Елена! Вие, която считах завинаги загубена! Аз отново ви намирам! Нека забравим тези години на ужас, да изличим от живота си тези страшни страници! Ние сме в първия ден на нашия възторг, в новата тръпка на нашата любов...
– Какво искате да кажете, Марко? – погледна го тъжно Елена. – Нашите пътища не могат да се срещнат...
Напротив, ние сме в зората на истинското щастие, свободни и двамата.
– Свободни? Не и аз...
– Вие също сте свободна, Елена, или по-точно казано, ще бъдете свободна утре! Слушайте ме добре! Човекът, чието име носите, е един голям авантюрист и престъпник, убил жестоко една жена в Санта Крус, откраднал документите за самоличност на истинския граф Жуан Балдини, след което и него убил в Боливия...
– Какъв ужас!
– И най-сетне Бенедето, вашия брат!
– Нима това е той...
– Не, Джузепе Боргец...
– Бащата на Лолита?
– Да, Джузепе е стрелял и убил Бенедето, като за това е получил от бандита 30 хиляди франка. Но от обич към вашата малка сестричка ще се опитаме да го спасим...
– Боже мой, ще полудея!... Всичко това, което ми разказвате...
– Почива върху неоспорими доказателства – продължи Марко. – Правосъдието ще сложи ръка върху този злодей. Опасността от скандал, страхът да не ви навредя ме караха да се двоумя до днес. Но това, което чух сега от вас, ме освобождава да действам.
– Вие сте се двоумили заради мен? Вашата чест ми е много по-скъпа от всичко на света, Марко!
– Благодаря ви, Елена! При все това, ако мога да избегна шума и да ви запазя от тази опасна история...
– В никакъв случай аз няма да се върна вече при него!
– И това е предвидено. Ще ми позволите ли само две минути?
Марко постави отново маската си, отвори вратата и каза на венецианския кормчия, който не бе мръднал от мястото си:
– Виждаш ли седналата до третия прозорец индийска танцьорка и пажът в дреха от червено кадифе до нея? Ще кажеш на момъка, че имам нужда от него, да дойде веднага тук със своята дама!
После се върна при Елена.
– Повиках Лолита, тя ще ви придружи.
– Но... къде искате да отидем в този час и с тия костюми?
– Доверете ми се, Елена! Вие напълно ще се съгласите с мен, когато узнаете какво съм приготвил... А ето и нашите приятели!
Лолита се отправи към Елена, а Марко Сполето помоли Жан Кервор:
– Направете ми удоволствието да телефонирате в хотел „Рюл“ и да кажете: „От името на дон Алвар Артиега. След един час“. Само това, те ще разберат за какво се отнася.
След което магьосникът се приближи до двете жени.
– Можем вече да свалим маските. Искате ли да ме последвате и двете?
И той повдигна една от драпериите в малката стаичка, изведе ги през скритата врата, последва дълъг коридор и накрая влязоха в един работен кабинет. Там седеше белобрад свещеник, който стана, като ги видя да влизат, а дон Алвар Артиега рече:
– Не мога да ви поверя в други по-сигурни ръце!
Двоен вик изпълни кабинета:
– Дядо поп от Каталина! Свещеникът!
– Вашият баща, деца мои! – подчерта добрият старец, като целуна последователно Елена и Лолита. – Вашият духовен баща, който е много щастлив, че ви вижда отново и че ще ви изведе от опасността...
– Моят шофьор – обясни Марко на Елена – ще ви отведе у вас, където ще си вземете необходимите дрехи. След това ще отидете в хотел „Рюл“, където съм ви ангажирал един хубав апартамент. Утре, под покровителството на нашия общ приятел, ще вземете парахода за Ажасио и ако желанието ми бъде споделено, ще чакате в Каталина моето завръщане, за да ви кажа луд от щастие: „Свърши се! Миналото е мъртво! Да поемем оттам, където бяхме оставили нашия блян!“
– Боже мой, Марко! Вие сте предвидили всичко!
– Всичко с изключение на прекрасното откровение, което ми направихте преди малко. То надвишава това, на което можех да се надявам!
– А ако... не знам как да се изразя... ако обстоятелствата не ми бяха позволили да приема вашите предложения? – попита Елена, цяла пламнала от смущение.