– Попитайте нашия стар приятел.
– Скъпо дете, не бих все пак дошъл напразно от Каталина – усмихна се свещеникът. – Вашият превъзходен годеник, не се страхувам да го нарека така, беше предвидил и този случай. Ако ви беше намерил щастлива, предана на своя съпруг, макар да е такъв отвратителен човек, Марко щеше да се откаже от вас, от своето отново загубено щастие, от света, и възнамеряваше да влезе в монашеския орден на „трапистите“, където аз самият щях да го заведа...
Едно голямо чувство събра в гореща прегръдка Марко и Елена, докато Лолита, цяла обляна в сълзи, се облегна на ръката на свещеника...
Когато поканените гости си отидоха, Марко се върна в малката стаичка. Венецианският кормчия, като внимателен пазач, беше останал неподвижен на поста си.
– А сега, Джузепе Боргец, иди да ми доведеш тук граф Жуан Балдини!
14. Демаскирането
Марко Сполето набързо съблече робата си на магьосник и остана в униформата на морски офицер, облекло, което той носеше преди драмата в Каталина. И само обгорелият цвят на лицето и важността на целия му вид биха могли да смутят този, който би го познал.
Облечен като японски жонгльор, Балдини несъзнателно отстъпи назад, щом го видя. Но по знак на Марко венецианският кормчия се изправи до вратата, заключи я и остана до нея.
Това бе момент на страшна изненада, когато заловеният в клетка звяр вижда, че няма изход за него. Чу се суха заповед:
– А сега долу маските!
Балдини почти несъзнателно се подчини, огледа се и изтръпна от нова изненада: под маската на венецианския кормчия се оказа Джузепе Боргец!
– Кажете ми какво означава цялата тази комедия, този капан?
Марко Сполето отговори съвсем спокойно:
– Цезар Малон, часът на възмездието вече е ударил!
– На кого говорите, господине? Аз съм граф Жуан Балдини!
– Ти си Цезар Малон, роден в Мурато на 27 май 1896 година, бивш чиновник в марсилското дружество за електрическа енергия.
Чу се нещо като ръмжене:
– Я гледай! Не е възможно! Продължете, вие ме заинтригувахте!...
Престъпникът се съвзе, изправи се и беше готов за борба на живот и смърт.
– Ти си Цезар Малон, който е удушил на 7 декември 1920 година в Санта Крус жената Пепита Кириц. Ти си Цезар Малон, който под името „ариеро“ Естебан убива граф Жуан Балдини, за да го ограби и вземе неговото име и богатство.
Тези разкрития падаха с точността на ударите на чук върху злодееца и го караха да потрепери. Неговият сатанински обвинител познава добре целия му живот! Все пак се овладя и почти усмихнат запита:
– Това ли е всичко?
– Ти си Цезар Малон, който е заплатил 30 хиляди франка на Джузепе Боргец, за да убие Бенедето Калви.
– Това не е вярно! Кой ще потвърди тази клевета?
– Аз! – отговори сухо Джузепе.
Фалшивият Балдини бе загубил хладнокръвие. Запенен от бяс, той стисна юмруци и извика:
– Мерзавец! Ти се осмеляваш да твърдиш...
Някогашният бракониер скръсти ръце и е израз на отвращение го прекъсна:
– Това е цялата истина!
– Впрочем този спор е напразен каза Марко, без да изгуби спокойния тон. – Аз притежавам доказателства за всичко това. Повтарям ти. Цезар Малон, че часът на наказанието ти вече е ударил!
– Това е безобразие! Да ме привлечете в тази къща, за да стана жертва на такъв капан! Заповядайте да отворят тези врати, господине!...
– Добре, Марко Сполето не ще отстъпи от законите на гостоприемството. Колкото и отвратителен да бъде, поканеният е свободен. Против Цезар Малон няма да бъде предприето никакво насилие в тази къща. Той е дошъл свободно в нея и също така свободно ще излезе. Но щом прекрачи прага, той ще принадлежи на човешкото правосъдие!
– Не се боя от нищо и не чакам нищо, освен да ми отворите.
– Трябва да ти съобщя, че пред вратата на градината стоят на пост група полицаи. Ти си загубен!
Този път престъпникът почувства, че губи самообладание.
– Ти си загубен! – повтори противникът му. – Главата ти вече е под острието на гилотината. И все пак има един начин да избегнеш това наказание...
Фалшивият граф, който бе седнал на едно канапе, останал без сили, трепна.
– Един начин ли? Какъв е той?
Това вече не беше арогантният мерзавец, разбеснелият се звяр. Това бе осъден на смърт, който моли милост.
– Какво трябва да направя? – повторно запита той.
Ще ти кажа, само за да избегна омърсяването на едно лице, което уважавам и обичам.
– Елена?
– Да, Елена. Тя е на сигурно място. Ти вече няма да я видиш! Колкото заради нея, толкова и заради тебе, аз те заклевам да свършиш със себе си!