Ужасно бледен, вече заекващ, престъпникът прошепна:
– Да се самоубия?
– Ти нямаш друг избор: или гилотината, или самоубийството!
И Марко Сполето извади от джоба си един револвер, който постави на малката масичка. Цезар Малон отстъпи една крачка.
– Ами ако откажа?
Без да му отговори, Марко Сполето се обърна към Джузепе Боргец:
– Отвори вратата!
Тогава се разигра една светкавична сцена. Малон скочи и взе револвера, но тъкмо да стреля срещу Марко, Джузепе, който го следеше внимателно, се хвърли към него, обаче получи куршум в гърдите... Последва втори, трети изстрел, шум от счупени мебели. Джузепе падна върху килима, а убиецът, без да губи секунда, захвърли оръжието, постави маската си и избяга. Раненият Марко се спусна след него:
– Заловете го! Заловете го! – викаше той към тълпата от маски. – Той току-що уби един човек!
Танците в големия салон мигновено спряха, но изненадата бе толкова голяма, че никой не осъзна какво става и не препречи пътя на бягащия. А той бе вече почти до терасата. Още четири стъпки и ще бъде в градината. Малон вече се смяташе за спасен...
Една случайност причини гибелта му. Дамата, маскирана като овчарката на големия художник Вато, си играеше с дългата шпага на един маскиран като Людвик XV мъж. В един момент тя изпусна дългите сърмени кордони, прикрепени към шпагата, а тичащият Малон се спъна в тях и падна на паркета. Тогава хората в салона излязоха от вцепенението, осъзнали трагичното положение, и се нахвърлиха от всички страни върху падналия...
Марко Сполето и Жан Кервор едва успяха да изтръгнат престъпника от ръцете на тази разярена тълпа, която само преди минути танцуваше и весело се смееше.
С посиняло от ударите лице и с разкъсани дрехи, Цезар Малон, който вече не беше нищо друго освен един жив труп, бе вкаран в една кола и поставен между черните слуги на Марко Сполето.
– Къде трябва да го отведа? – попита шофьорът своя господар.
– В полицейския участък.
На другия ден, като даде нарежданията си за погребението на Джузепе Боргец и се разпореди за някои неща, които трябва да се свършат по време на отсъствието му, Марко Сполето се предаде на полицията.
15. Погребението на Боргец
Същата сутрин местните вестници съобщаваха с тлъсти букви на първа страница в най-големи подробности тази светска драма. С това задоволяваха жаждата за сензации на многобройните си читатели.
Жан Кервор бе обсаден от цяла група репортери. Една строга заповед забраняваше влизането във вилата „Фило“. Обаче хората от пресата не се отчайваха. Някои прескачаха през оградата на градината, други си послужиха с хитрини, като се представяха ту за лекари, ту за прокурори. Но всички бяха любезно отпратени... И все пак един специален репортер на голям информационен вестник в Париж, който бе пристигнал със самолет, успя да влезе при Жан Кервор.
– Господине – каза му той, – вашият роднина Марко Сполето...
– Моят приятел – поправи го Кервор.
– Извинете ме! Вашият приятел ще остане в затвора до ревизията на процеса му, а тя ще стане едва след осъждането на истинския убиец на Бенедето Калви. Всичко това е за съжаление, но такъв е законът. Може би ще минат месеци до започването на новия процес. Ето защо аз съм натоварен от ръководството на моя вестник да ви направя едно предложение. Редакцията е в близки отношения с правителството. Елате с мен в Париж, запазете изключително само за нашия вестник всички ваши съобщения и ние ще се ангажираме да получим след осем дни временно освобождаване на вашия приятел.
И тъй като Жан Кервор се двоумеше какво да отговори, журналистът продължи:
– Не се съмнявайте в това, което ви предлагам. Пресата е голяма сила в днешно време. Ако тя замълчи, въпреки че каузата на Марко Сполето е справедлива, ще се окаже банална и не толкова интересна. Ако обаче заговори, ще направим 0т вашия приятел мъченик и ще привлечем общественото мнение не само на цяла Франция, но и на всички по света, които се възмущават от бавността на правосъдието. Ще предизвикаме и намесата на парламента, ще разбудим съвестта на министри. Пред развълнуваното обществено мнение няма да устои дори сляпата богиня Темида...
Жан Кервор се остави да бъде убеден и след като привърши със заповедите на Марко Сполето относно погребението на нещастния Боргец, взе бързия влак за Париж, придружен от хитрия и ловък пратеник на този голям и влиятелен парижки вестник.
Няколко дни след това на гробищата в Арнито се извърши една тъжна церемония. В специално откупената за 50 години гробница за семейство Боргец бе положено тялото на нещастния хотелиер, собственика на „Зеленият дъб“. Свещеникът отслужи молитвата. Подкрепяна от Елена, Лолита неутешимо плачеше. Скръбта й бе искрена и трогателна и тя предизвика съчувствие у всички присъстващи. Катерина бе облечена в дълбок траур и също изглеждаше много натъжена. Господин Боду от името на общината прочете една дълга надгробна реч, която славеше честния живот на неговия приятел. Като го слушаше, човек можеше да си помисли, че бившият бракониер Джузепе Боргец е бил през целия си земен път най-почитаният гражданин на Арнито. От името на приятелите на покойния Плантарел също произнесе надгробна реч. Но тя бе импровизирана, жива, патетична и събуждаше само добри спомени.