– Трябва вече да си вървя, Марко – каза тихо Елена. – Страх ме е да не закъснея!
Той отново я притисна до сърцето си и каза:
– До утре!
Замислен, с наведена глава, Марко продължи по брега, за да прекоси направо, вместо да тръгне по пътя за Олмето. Премина през парка на замъка Балдини, чиято бяла конструкция се издигаше между гъстите клони на дърветата.
4. Жуан Балдини
Всички членове на благородното семейство Балдини, за някои от които в Корсика се говореше, че били помощници на Паскал Паоли, героя на корсиканската независимост, се ползваха с голямо уважение. То се дължеше както на благородния произход, така и на огромното им богатство. Те притежаваха грамадна къща в Париж, вила в Довил, красив замък но Лазурния бряг на Средиземно море...
Разказваха за предпоследния Балдини, граф Пиетро, че прахосвал огромни суми за най-чудновати свои капризи, като например довеждането със своята яхта балетния ансамбъл на голямата парижка опера, за да вземе участие в голям празник, устроен от него в разкошния му замък. Оженил се късно и когато умрял, оставил младата си жена с едно момченце на 7 години.
Графинята, която била южноамериканка, прекарвала само няколко месеца през годината в замъка, а живеела всъщност постоянно в Париж. Тя обичала извънредно много този град, където възпитавала сина си, малкия граф Жуан, на когото вдъхнала страстта към спорта и усет към светския живот.
Нещастната млада графиня загинала при корабокрушението на американския параход „Лузитания“ и малкият граф Жуан останал кръгло сираче на 16 години. Завършил университетското си образование, идвал няколко пъти в Каталина, но дълго време вече никой не беше го виждал.
Разправяха, че бил предприел научни пътувания из Азия, из Япония, в Централна Африка, из скалистите планини на Боливия.
Един нотариус от Олмето, с когото той си пишел твърде нередовно, се занимавал с неговите работи и интереси в Корсика.
След десет години отсъствие граф Жуан се беше появил отново и се настани в замъка. Около тридесетгодишен, елегантен, доста приятен и с независим вид, общителен, той веднага се хареса на всички, които го заобикаляха. Като ерген обаче в началото не бяха много добре приети прекалените му ухажвания към жените и момичетата от околността. Но успехите му, без да го изложат, по-скоро създадоха някаква слава около него. И това стана в една страна толкова чувствителна към въпросите на честта! Тази именно слава на щастлив човек принуди всички да се отнасят благосклонно към него, независимо от шумния му ергенлък.
При все това Елена не споделяше общото мнение. Граф Жуан никак не й харесваше с прекалените си любезности. Тази сутрин тя си позволи да премине през неговото имение, само защото бързаше, още повече, че поради ранния утринен час не предполагаше да срещне извънредно галантния прелъстител.
На завоя на една алея от кестенови дървета тя внезапно се спря изненадано. Беше вече много късно да се върне назад. Граф Жуан, възседнал коня си Нигра, красив, малък корсикански кон с лъскави, черни косми, идваше насреща й. Той пъргаво скочи на земята и се приближи усмихнат към нея.
– Да бъде благословено небето! Случаят е често самото щастие! Тъкмо мислех за вас.
Тя цяла почервеня и прошепна:
– Извинете ме, господин графе, преминах през парка ви...
– Да ви извиня? Напротив, драго ми е, и целият парк ведно с мене се радва. Погледнете как от всички алеи цветята се надигат да ви видят. Знаете ли какво казва с трепета на листата си тази малка шипка?
– Но, господин графе...
– Тя казва: „Ето розата на Каталина!“
Момичето се опита да мине от другата страна на коня, но младият мъж я спря само с един жест:
– Слушайте, Елена!... Това имение, този замък и самият почитател заедно с тях ще бъдат ваши, когато пожелаете!
– Вие се шегувате, господин графе!
– Бог да ме пази! Но моля ви се, вие сте толкова нежна, че съвсем не сте пригодена да водите баналното съществуване на тукашните хора.
– Извинете ме, но трябва да бързам, защото вкъщи ще се чудят на дългото ми отсъствие.
Той я задържа за ръката и прошепна на ухото й: