– И то не утре, ами още сега трябва да избираш между него и мене!
Най-сетне, не можейки ни да я усмири, нито убеди, Джузепе стана и откачи пушката си. В този момент Лолита, която слушаше всичко и цялата трепереше, се хвърли на врата на баща си и го помоли да не извършва това убийство. Но Джузепе я отблъсна грубо и докато тя лежеше в безсъзнание, простряна на земята, той подсвирна на кучето и излезе с него в тъмната нощ...
Така Лолита загуби единствения си приятел, единственото нежно същество, което тя бе почувствала на този долен земен свят. На другия ден момичето има волята и смелостта да отиде на разсъмване, докато двамата Боргец още спяха, да търси в гората неговия труп.
Зарови го в корените на един дъб. И тези, които минаваха през това място, виждаха в подножието на дървото букет от горски цветя или диви шипки, но никога не предполагаха, че там имаше един гроб, един скъп мъртвец, който не беше забравен както много други, които спят своя последен сън в знатни човешки гробници.
6. Двойка бандити
В жилището си, представляващо дъсчена колиба, мебелирана с няколко стола, една маса и два одъра, Джузепе довършваше яденето и поизпразваше една манерка от козя кожа.
– Катерина, ти не си нищо друго освен една глупава магарица! Казвал съм ти го хиляди пъти – мърмореше той, като изтриваше устата си в края на ръкава.
– Ако желаеш да стоваря някоя от тенджерите върху главата ти, можеш да продължиш!
При тая заплаха Джузепе избухна в смях, защото тая никаквица наистина би го направила...
– Слушай, Катерина, не е работа да се караме тъкмо в момента, когато щастието ни се усмихна и богатството хлопа на вратата ни.
Тя се спря, повдигна рамене и каза злъчно:
– Богатство ли? Да не би да си открил кокошката, която снася златни яйца?...
– Слушай, дявол да го вземе!
– Не, почакай, тази плачливка иде... Не е нужно да я посвещаваме в нашите планове.
Катерина посочи Лолита, която носеше един голям сноп пръчки. Още преди умореното момиче да бе свалило пред вратата тежкия си товар, жената извика:
– Дай й твоята банкнота от сто франка, за да иде да купи зехтин, сол и вино.
И докато задъханата Лолита избърсваше потта от челото си, тя добави:
– Мисля, че добре чу какво казвам, нали? Хайде, побързай и не купувай виното от Аскала!
Вещицата мразеше кръчмаря Аскала, защото се интересуваше от дъщеря й.
Послушна и смирена, Лолита взе една стара кошница за покупки, една бутилка, манерката от козя кожа и замина за Каталина.
Джузепе, който пушеше спокойно цигарата си, поде разговора. Жена му, която чистеше зеленчук на масата, повдигна глава.
– Кое те накара да мислиш, че граф Жуан не е истинския граф Жуан?
– Аз не предполагам, аз съм напълно сигурен в това! Както съм сигурен, че ние двамата с теб сме тука и че той ми даде банкнота от сто франка. Другият, истинският граф, беше рус, а този е чернокос...
– Едва днес ли забеляза това?
– Вярно, може би никога нямаше да обърна внимание, ако не беше му паднала шапката тази сутрин. Нали съм ти разказвал за злополучната случка, Катерина? Преди войната нараних неволно младия граф Жуан в лицето. Един от моите ловджийски патрони остави малка следа от рана под веждата му. Кълна ти се, не го направих нарочно, това добро дете дори ми беше симпатично! И макар че бях заподозрян, не ме обезпокоиха, пък и нямаха доказателства...
– И какво от това?
– Какво от това ли, стара глупачко? Днешният граф Жуан няма никаква следа от рана на главата си!
Ироничната и злъчна физиономия на Катерина веднага измени изражението си.
– Сигурен ли си в това?
– Както съм сигурен, че един ден ще умра.
– Но как е могло друг да се настани и заеме мястото на истинския граф Жуан?
– Ех, майчице, много неща искаш да узнаеш наведнъж.
– Чакай, ще видим!
И тя свали престилката си, разгъна един вестник върху масата и взе от етажерката пакет мазни карти. Разбърка ги и внимателно ги занарежда, като обръщаше три по три, между които изтегляше една от време навреме. Когато най-сетне изтегли и нареди по такъв начин известно количество пред себе си, тя започна да размесва, като туряше пръста си последователно върху всяка карта. В странство... една, две, три, четири, пет... един рус човек... една, две, три, четири, пет...
Няколко пъти тя подновяваше нареждането на картите, след това избра поп пика, покри и заобиколи черноокия мъж с други карти, винаги наредени по три... „Това, което е в главата му“, „Това, което тъпче в краката си“, „Това, което не очаква...“