Маленарин се изправи и отпусна длан на рамото на сина си, докато момчето хлъзгаше меча в ножницата. Двамата се обърнаха към настъпващата Сянка.
— Там! — рече един от стрелците и посочи нагоре. — В облаците!
— Драгхар! — извика друг.
Неестествените облаци вече бяха близо и сянката, която хвърляха, не можеше да скрие накъсаната орда тролоци долу. Нещо се стрелна от небето, но срещу него полетяха стрели. Съществото изкрещя, черните криле запляскаха безпомощно.
Дотича Джарген.
— Милорд… — хвърли поглед към Киймлин. — Момчето трябва да е долу.
— Не е момче вече — отвърна гордо Маленарин. — Мъж е. Докладвай!
— Всичко е готово — Джарген се наведе над ръба на стената и огледа тролоците така равнодушно, сякаш бяха табун коне. — Няма да отсекат лесно това дърво.
Маленарин кимна. Рамото на Киймлин бе твърдо, не трепваше. Долу морето тролоци изглеждаше безкрайно. Срещу този враг кулата неминуемо щеше да падне.
Всеки мъж на кулата обаче знаеше своя дълг. Щяха да избиват твари на Сянката, докато могат, с надеждата да спечелят достатъчно време, та вестоносците да отнесат вестта.
Маленарин беше Пограничник, също като баща си, също като сина си, който стоеше до него. Знаеха задачата си. Държиш се, докато дойде подкрепление.
Това — и нищо повече.
Глава 1
Ябълките първо
Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над обвитите в мъгла върхове на Имфарал се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало.
Вятърът затанцува над вцепенената от слана планинска трева. Сланата се бе задържала след първата слънчева светлина, забулена от вездесъщите облаци, надвиснали отгоре като смъртна маска. Вече от няколко недели се трупаха облаците и унилата спаружена трева го показваше.
Вятърът разбърка утринната мъгла и продължи на юг, като смрази малко стадо торми. Бяха се изтегнали на плоска, зацапана с лишей гранитна скала и чакаха да се погреят на утринната светлина, която така и нямаше да дойде. Вятърът се изсипа над скалата, втурна се надолу по склон, обрасъл с унили мури с възлеста кора и зелени туфи гъсти, подобни на игли листа по върховете.
В подножието на хълмовете вятърът обърна на изток през открита равнина, оголена от дървета и храсти от войнишката брадва. Мъртвото поле обкръжаваше тринайсет крепости, високи и изваяни от неизлъскан черен мрамор: блоковете бяха изсечени грубо, за да придадат първичното усещане за сурова сила. Бяха кули, предназначени за война. По традиция бяха необитавани. Колко дълго щеше да продължи това — колко дълго самата традиция щеше да се помни на един континент, потънал в хаос — тепърва щеше да се разбере.
Вятърът продължи на изток и се запровира през мачтите на опожарените кораби по кейовете на Такисром. Извън Спящия залив подмина нападателите: огромни кораби с платна, боядисани в кървавочервено. Плаваха на юг, след като бяха свършили мръсната си работа.
Вятърът отново задуха над суша, през димящи градчета и села, открити равнини, пълни с войници, и пристани, задръстени с бойни кораби. Дим, бойни викове и знамена се вееха над излиняла трева и под небе, навъсено като началник на пристанище.
Хората не шепнеха, че това може би е краят на времето. Ревяха го. Полята на мира бяха в пламъци, Кулите на Гарваните бяха рухнали, тъй както бе предречено, и в Сеандар открито властваше убиец. Беше време човек да вдигне меча си и да избере страна, а сетне да лее кръв, за да даде последен цвят на умиращата земя.
Вятърът нададе вой на изток над прочутите Смарагдови скали и се понесе над океана. Отзад, сякаш над целия континент на Сеанчан, се вдигаше дим.
Часове наред духаше вятърът, като онова, което в друг Век щяха да нарекат „търговски ветрове“, и извиваше между бели гребени и тъмни загадъчни вълни. По някое време се натъкна на друг континент, затихнал като човек, затаил дъха си, преди да се стовари брадвата на палача.