Почти бяха стигнали пътя за Джеанна. Първоначално Перин мислеше да го пресекат и да продължат на север към Андор. Но бе загубил много време заради болестта, поразила лагера му — двамата Аша’ман едва се измъкнаха от смъртта. След това тази кал ги бе забавила още повече. Общо взето, минал беше повече от месец, откакто напуснаха Малден, а бяха изминали разстояние едва колкото за неделя.
Бръкна в джоба на палтото си и опипа малката ковашка главоблъсканица. Бяха я намерили в Малден и я беше взел да се залисва с нея. Досега не беше отгатнал как да разглоби парчетата. Толкова сложна главоблъсканица не беше виждал.
И помен нямаше от господин Джил, нито от хората, които беше пратил напред с продоволствие. Грейди бе успял да отвори няколко портала напред, за да пратят съгледвачи да ги намерят, но се бяха върнали без новини. Перин започваше да се тревожи за тях.
— Милорд? — каза мъжът от лявата му страна. Беше Турни — дългурест, с къдрава рижа брада и коса, която бе вързал назад с кожени връзки. Носеше бойна брадва на клуп на колана си, грозно оръжие с извит шип отзад.
— Не можем да ви платим много — рече Перин. — Хората ти нямат ли коне?
— Не, милорд — отвърна Турни и погледна десетината си приятели. — Джар имаше един. Изядохме го преди няколко недели — Турни миришеше на немито и мръсно, а над тези миризми се долавяше странна запареност. Всичките му чувства ли бяха изтръпнали на тоя човек? — Ако нямате нищо против, милорд. Надниците може да почакат. Ако имате храна… ами, това ще стигне засега.
„Трябваше да ги върна — помисли Перин. — Вече имаме твърде много гърла за изхранване.“ Светлина, трябваше уж да се отървава от хора. Но тези мъже изглеждаха полезни с оръжията си, а и ако ги върнеше, несъмнено щяха да се захванат с грабежи.
— Минете назад по колоната. Намерете един мъж, Трам ал-Тор — корав мъж, облечен е като селяк. Всеки ще ви упъти. Кажи му, че си говорил с Перин и че съм казал да ви включи на храна.
Мръсните мъже се отпуснаха, дългурестият им водач дори замириса благодарно. Благодарно! Наемници — сигурно и разбойници, — благодарни, че ги взимат само за храна. Докъде беше стигнал светът!
— Кажете ми, милорд — попита Турни, щом хората му тръгнаха назад. — Наистина ли имате храна?
— Имаме — отвърна Перин. — Казах го току-що.
— И не се разваля, след като престои една нощ?
— Разбира се, че не се разваля — отвърна строго Перин. — Стига да се пази както трябва.
В част от зърното им можеше и да има гъгрици, но ставаше за ядене. На Турни това май му се стори невероятно, все едно му беше казал, че крила ще изникнат на фургоните им и ще хвръкнат към планините.
— Хайде, върви — подкани го Перин. — И да кажеш на хората си, че поддържаме стегнат лагер. Никакви сбивания, никакви кражби. Само да чуя, че правите бели, ви хващам за ушите и навън.
— Да, милорд — отвърна Турни и забърза да догони приятелите си. Миришеше искрено. Трам нямаше да е доволен, че са му струпали още една банда наемници, за която да се грижи, но Шайдо все още бяха някъде наоколо. Повечето все пак май бяха поели на изток. Но при мудната скорост, с която се движеше отрядът на Перин, айилците можеше да премислят и да се върнат.
Перин отново подкара Горун напред. От двете му страни и малко зад него яздеха двама мъже от Две реки. След като Ейрам вече го нямаше, мъжете на Две реки — за жалост — бяха решили, че е техен дълг да му осигуряват телохранители. Днешните досадници бяха Уил ал-Сийн и Рийд Соален. Перин се беше опитал да ги скастри за това. Но настояха, а той си имаше по-големи грижи на главата, не на последно място онези странни сънища. Мъчителните образи как работи в ковачницата и не може да направи нищо свястно.
„Избий си ги от главата — каза си той и препусна напред, а ал-Сийн и Соален се постараха да не изостанат. — Достатъчно кошмари си имаш, докато си буден. Първо с тях се оправи.“
Тревата беше прежълтяла, тук-там осеяна с мъртви, гниещи цветя. Пролетните дъждове бяха превърнали места като това в кални капани. Придвижването на толкова много бежанци беше бавно и без мехура на злото и калта. Всичко ставаше по-бавно, отколкото очакваше, включително излизането от Малден.
Множеството газеше в калта. Крачолите и полите на бежанците бяха натежали от нея, въздухът също бе натежал от лепкавата ѝ миризма. Перин наближи челото на колоната и подмина ездачите с червени брони и с шлемове като гърнета с извити ръбове. Крилатата гвардия на Майен. Лорд Гален яздеше пред тях, окаченият на седлото му шлем бе с червено перо. Стойката му бе толкова официална, все едно яздеше на парад, но единственото му око оглеждаше бдително околността. Добър войник. Имаше много добри войници в отряда, макар понякога да ги спреш да се хванат за гърлата бе толкова трудно, колкото да огънеш конска подкова.