— Лорд Перин! — подвикна някой.
Арганда, Първи капитан на Геалдан, си проби път през редиците на майенците, яздеше висок дорест кон. Бойците му яздеха в широка колона до майенците — след завръщането на Алиандре Арганда бе поставен при равни условия. Беше се оплакал, че Крилатата гвардия язди пред неговите бойци. За да не подклажда повече спорове, Перин бе заповядал колоните им да яздят една до друга.
— Това нова банда наемници ли беше? — попита недоволно Арганда, щом спря коня си до него.
— Малка чета — отвърна Перин. — Сигурно доскорошна охрана на господаря на някой местен град.
— Дезертьори — Арганда се изплю настрани. — Трябваше да ме повикате. Кралицата ми ще нареди да ги обесят! Не забравяйте, че вече сме в Геалдан.
— Кралицата ти е мой васал — заяви Перин; вече стигаха челото на колоната. — Никого не бесим, освен ако нямаме доказателство за престъпления. Щом всеки стигне жив и здрав на мястото си, може да почнете да разследвате наемниците и да видите дали можете да обвините някои от тях. Дотогава те са просто гладни хора, потърсили някой, след когото да тръгнат.
Арганда замириса на недоволство. Перин бе спечелил няколко недели почти примирие между него и Гален след успешния щурм на Малден, но старата неприязън отново избиваше на повърхността в безконечната кал и под това пълно с гръмоносни облаци небе.
— Не се притеснявай — продължи Перин. — Имам хора, които държат новодошлите под око.
Имаше хора, които държаха и бежанците под око. Някои бяха толкова кротки, че и до нужника нямаше да идат, ако не им се нареди. Други непрекъснато се озъртаха през рамо, сякаш очакваха всеки момент Шайдо да изскочат от далечните дъбове. Хора, които миришеха толкова уплашено, можеше да създадат неприятност, а различните фракции в лагера му вече вървяха все едно, че газят през коприва.
— Може да пратиш някой да поговори с новодошлите, Арганда — каза Перин. — Само да поговори. Разбери откъде са, научи дали са служили на някой господар, виж дали могат да добавят нещо на картите.
Нямаха никакви добри карти на района и се бяха принудили да накарат мъжете от Геалдан — включително Арганда — да нарисуват няколко по памет.
Арганда се отдалечи, а Перин излезе пред колоната. Да си начело на войска си имаше понякога и хубави моменти. Тук отпред миризмите на немити тела и лепкава кал не бяха толкова силни. Тук отпред най-сетне можеше да види пътя за Джеанна — дълга ивица, прорязала хълмистата равнина в северозападна посока.
Яздеше умислен. Скоро стигнаха до пътя. Калта тук не изглеждаше толкова зле, колкото в ливадите — макар че ако беше като всеки друг път, по който бе яздил, щеше да си има заблатените места и отмитите от порои участъци.
След малко забеляза идващия отсреща Гаул. Айилецът беше пратен да разузнае напред. Зад него яздеше още някой.
Беше Фенел, един от налбантите, когото Перин бе пратил напред с господин Джил и другите. За миг изпита облекчение, като го видя, но то тутакси се смени с тревога. Къде бяха другите?
— Лорд Перин! — рече Фенел, щом спря пред него. Миришеше облекчено. — Слава на Светлината! Мислех, че никога няма да стигнете дотук. Човекът ви каза, че спасяването е успяло?
— Успя, Фенел — отвърна Перин и се намръщи. — Къде са другите?
— Продължиха напред, милорд. Аз останах да ви дочакам. За да ви кажа.
— Какво да ми кажеш?
— Останалите тръгнаха към Люгард — обясни Фенел. — По пътя.
— Какво? Заповядах им да продължат на север!
— Милорд — Фенел го погледна смутено. — Срещнахме пътници, които идваха оттам. Казаха, че калта е направила пътищата на север почти напълно непроходими за фургони и коли. Господин Джил реши, че ако тръгнем към Кемлин през Люгард, ще изпълним заповедите ви най-добре. Та затова останах — да ви кажа.
Светлина! Нищо чудно, че съгледвачите не бяха намерили Джил и другите. Е, след като толкова недели беше газил през калта — а понякога се налагаше да спират и да изчакват пороите, — не можеше да ги вини, че са тръгнали по пътя. Но това не му помагаше с нищо.
— Колко сме зад тях? — попита той.
— Тук съм от пет дни, милорд.
Но пък Джил сигурно също беше забавен. Е, това поне беше нещо.
— Иди си вземи нещо за ядене, Фенел. И ти благодаря, че си останал да ми кажеш какво е станало. Проявил си храброст да чакаш сам толкова дълго.