— Тром? — попита с хриплив глас Галад.
Бяха трима: плещестият Тром, Борнхалд и Биар. Тром се засуети с връзка ключове.
— Спрете! — каза Галад. — Дадох ви заповед, и на тримата. Борнхалд, има кръв на наметалото ти! Заповядах ви да не се опитвате да ме освобождавате!
— Мъжете ти се подчиниха на заповедите ти, Дамодред — каза нов глас и влязоха още трима: Бераб Голевер, висок и брадат; Алабар Харнеш, чиято плешива глава бе останала без лявото ухо; Брандел Вордариан, рус мършав мъж от родния на Галад Андор. И тримата бяха лорд капитани, и тримата бяха останали с Асунава.
Харнеш отвори една торба и изтърси на земята пред Галад нещо обло. Глава.
Главата на Асунава.
А после тримата извадиха мечовете си и коленичиха пред него, върховете на оръжията им се забиха в платнището. Тром отключи букаите на краката на Галад.
— Разбирам — каза Галад. — Обърнали сте мечовете си срещу свои другари Чеда.
— Какво трябваше да направим според теб? — попита Брандел.
Галад поклати глава.
— Не знам. Може би сте прави. Не би трябвало да ви укорявам за този избор. Сигурно е бил единственият възможен. Но защо променихте решението си?
— Загубихме двама лорд Капитан-командири за по-малко от половин година — заговори дрезгаво Харнеш. — Крепостта на Светлината се превърна в игрище за сеанчанците. Светът е в хаос.
— И въпреки това — каза Голевер — Асунава ни подкара чак дотук, за да се бием със своите приятели Чеда. Не беше правилно, Дамодред. Всички видяхме как се представи и всички видяхме как ти ни спря да се избием взаимно. Пред това, и след като Висшият инквизитор нарече Мраколюбец мъж, за когото всички знаем, че е доблестен… Е, как да не се обърнем срещу него?
Галад кимна, после попита:
— Приемате ли ме за лорд Капитан-командир?
Тримата сведоха глави.
— Всички лорд капитани са за теб — заяви Голевер. — Наложи се да убием една трета от онези, които носеха червените овчарски геги на Ръката на Светлината. Други се обединиха с нас. Някои се опитаха да избягат. Амадицийците не се намесиха. Мнозина от тях заявиха, че предпочитат да се присъединят към нас, вместо да се върнат при сеанчанците. Другите амадицийци — и Разпитвачите, които се опитаха да избягат — задържахме.
— Пуснете онези, които искат да напуснат — каза Галад. — Могат да се върнат при семействата си и при господарите си. Докато стигнат до сеанчанците, ще сме далече от обхвата им.
Мъжете кимнаха.
— Приемам клетвите ви — продължи Галад. — Съберете другите лорд капитани и ми донесете продоволствените доклади. Вдигайте лагера. Тръгваме за Андор.
Никой не попита дали има нужда от отдих, макар Тром да изглеждаше притеснен. Галад облече белия халат, който му донесе едно Чедо, а после седна в донесения му стол, щом друг мъж — Чедо Кандеяр, опитен в лекуването на рани — влезе, за да го прегледа.
Не се чувстваше достатъчно мъдър или силен, за да носи титлата. Но Чедата бяха взели решението си.
Светлината щеше да ги защити.
Глава 3
Гневът на Амирлин
Егвийн се рееше в тъмното. Беше безтегловна, безформена и безтелесна. Мисли, въображения, грижи, надежди, представи за целия свят се бяха проснали във вечността около нея.
Това бе мястото между сънищата и будния свят, чернота, осеяна с хиляди и хиляди ясно откроими светлинки, всяка по-фокусирана и по-силна от звездите в небесата. Бяха сънища и тя можеше да погледне в тях, ала не го правеше. Тези, които искаше да види, се пазеха, а повечето други бяха загадка за нея.
Все пак имаше един сън, в който копнееше да се гмурне. Въздържа се. Макар чувствата ѝ към Гавин да си оставаха все така силни, мнението ѝ за него напоследък бе пообъркано. Изгубването ѝ в сънищата му нямаше да помогне.
Взря се в необятното пространство. Напоследък бе започнала да идва тук, за да се зарее и да мисли. Сънищата на всички хора тук — някои от нейния свят, други от сенките му — ѝ напомняха защо се бори. Никога не биваше да забравя, че извън стените на Тар Валон съществува цял един свят. Дългът на Айез Седай бе да служат на този свят.
Лежеше, окъпана в светлината на сънищата. По някое време си наложи да се задвижи и отдели един сън, който разпозна — макар да не беше сигурна как точно го направи. Сънят се понесе към нея и изпълни взора ѝ.
Натисна с волята си в съня и отпрати мисъл в него. „Нинив. Време е да престанеш да ме отбягваш. Чака ни работа и имам вести за теб. Нека се срещнем след две нощи в Съвета на Кулата. Ако не дойдеш, ще бъда принудена да взема мерки. Протакането ти застрашава всички ни.“