— Не спях — отвърна Егвийн. — Какво има?
— Той е тук, Майко. В Бялата кула.
— Кой?
— Прероденият Дракон. Настоява да го приемете.
— Е, това вече е рибешка яхния, сготвена само от глави — рече Сюан, докато крачеше по един от коридорите на Бялата кула. — Как е минал през града, без никой да го види?
Старши капитан Чубайн потръпна.
„И има защо“, помисли Сюан. Чернокосият Чубайн носеше униформата на Гвардията на Кулата — бял табард върху плетената ризница, извезан на гърдите с пламъка на Тар Валон. Вървеше с ръка на меча. Бяха тръгнали приказки, че може да го сменят, след като Брин вече бе в Тар Валон, но Егвийн се вслуша в съвета на Сюан да не го прави. Брин не искаше да става Старши капитан, а и щеше да е нужен като полеви пълководец за Последната битка.
Брин беше навън с хората си. Намирането на квартири и храна за петдесет хиляди бойци се оказваше почти невъзможно. Беше му пратила вест и усещаше приближаването му. Колкото и да беше твърдоглав и упорит като пън, Сюан усещаше, че ще е добре да разчита на стабилността му точно сега. Прероденият Дракон? Вътре в Тар Валон?
— Всъщност не е толкова изненадващо, че е стигнал толкова далече, Сюан — каза Серин. Смуглата Кафява сестра беше със Сюан, когато пребледнелият Чубайн дотича при тях. Серин имаше бяло на слепоочията, сериозен белег за възраст като за Айез Седай, и белег на едната буза, чийто произход Сюан така и не бе успяла да изтръгне от нея.
— В града всеки ден се изливат стотици бежанци — продължи Серин — и много мъже, склонни да се бият, ги пращат за набор при Гвардията на Кулата. Не е чудно, че никой не е спрял ал-Тор.
Чубайн кимна.
— Беше при Западната порта, преди някой да го е разпитал. А след това просто… ами, просто каза, че е Прероденият Дракон и че иска да се види с Амирлин. Нито викаше, нито нищо, каза го съвсем кротко.
Коридорите на Бялата кула бяха оживени, макар че повечето жени като че ли не знаеха какво да правят и се мятаха насам-натам като риби в мрежа.
„Стига! — каза си Сюан. — Той е дошъл в седалището на властта ни. Той е хванатият в мрежата.“
— Каква игра играе според теб? — попита Серин.
— Да ме изгори, ако знам — отвърна Сюан. — Би трябвало вече да е почти съвсем полудял. Може да се е уплашил и да е дошъл да се предаде.
— Много се съмнявам.
— И аз — призна Сюан с неохота. През последните няколко дни беше открила — за свое удивление, — че Серин всъщност ѝ харесва. Като Амирлин не бе имала време да завързва приятелства. По онова време бе твърде важно да се подклаждат интригите между Аджите. Беше смятала Серин за твърдоглава и обезсърчителна. Сега, след като толкова често си блъскаха главите, същите тези качества ѝ се струваха симпатични.
— Може би е чул, че Елайда я няма — каза Сюан, — и си е помислил, че тук ще е в безопасност, след като негова стара приятелка е на Амирлинския трон.
— Не съвпада много с онова, което съм чела за момчето — отвърна Серин. — Докладите го описват като недоверчив и капризен, с властен характер и настойчиво отбягващ Айез Седай.
Сюан беше чувала същото, макар да бяха минали две години, откакто бе видяла момчето. Всъщност последния път, когато застана пред нея, тя беше Амирлин, а той — просто овчарче. Повечето от онова, което бе научила за него, бе дошло през очите и ушите на Синята Аджа. Твърде много умение бе нужно, за да се отдели спекулацията от истината, но повечето бяха единодушни за ал-Тор. Младеж с буен нрав, недоверчив и нагло самоуверен. „Светлината да изгори Елайда! — помисли си Сюан. — Ако не беше тя, отдавна щяхме да го държим на сигурно място под настойничеството на Айез Седай.“
Слязоха по три спирални рампи и навлязоха в поредния коридор с бели стени на Бялата кула, към Съвета на Кулата. Ако Амирлин решеше да се срещне с Преродения Дракон, щеше да го направи тук. След още два завоя — покрай светилници с огледала и разкошни гоблени — пристъпиха в последния коридор и замръзнаха.
Плочките на пода бяха с цвят на кръв. Не беше нормално. Точно тук доскоро бяха бели и жълти. А сега бяха кървавочервени… И лъщяха като мокри.
Чубайн вдиша рязко и понечи да извади меча. Серин повдигна вежда. Сюан за миг се изкуши да тръгне напред, но местата, където Тъмния бе докоснал света, можеше да са опасни. Можеше да потъне през пода или фигурите от гоблените да я нападнат.
Двете Айез Седай се обърнаха и тръгнаха в обратната посока. Чубайн се задържа за миг, след което забърза след тях. Напрегнат и намръщен. Че как иначе? Първо сеанчанците, а сега и самият Прероден Дракон, дошли да нападнат Кулата.