И други Сестри бяха излезли в коридорите и вървяха в същата посока. Повечето носеха шаловете си. Някои можеше да твърдят, че е заради новината на деня, но истината си беше, че много от тях все още таяха недоверие към другите Аджи. Още една причина да се кълне Елайда. Егвийн се беше потрудила здраво да сплоти отново Кулата, но не можеш да закърпиш за месец мрежи, късани години наред.
Най-сетне стигнаха до Съвета на Кулата. В широкия коридор се бяха струпали Сестри, разделени по Аджи. Чубайн забърза напред да поговори със стражите при вратата, а Серин влезе в залата на Съвета, за да изчака там със Заседателките. Сюан остана с другите жени отвън.
Нещата се променяха. Егвийн имаше нова Пазителка на мястото на Шериам. Изборът на Силвиана бе изключително логичен — тя бе прочута със своята умереност, като за Червена, разбира се, а изборът ѝ помагаше да се сплотят двете разцепени половини на Кулата. Но Сюан все пак беше таила надежда, че ще бъде избрана самата тя. От друга страна, Егвийн ставаше все по-способна да се справя сама и разчиташе все по-малко на нея.
Това беше добре. Но беше и дразнещо.
Познатите коридори, миризмата на прясно измит камък, екът на многобройните стъпки… Когато за последен път бе идвала тук, тя властваше. Вече не.
Не мислеше да се издига отново към върховете на властта. Последната битка бе надвиснала над тях. Не искаше да губи времето си с дребните разправии на Синята Аджа, докато се включваха отново в Кулата. Искаше само да направи онова, на което се бе посветила преди толкова години с Моарейн. Да се погрижи за Преродения Дракон и да го отведе на Последната битка.
Усети идването на Брин през връзката още преди да я заговори:
— Виж ти, какво загрижено лице — рече той над рамото ѝ.
Тя се обърна. Беше внушителен и изключително спокоен — особено за мъж, предаден от Мургейз Траканд, след това въвлечен в политиката на Айез Седай и накрая научил, че ще води войските си в първите редици на Последната битка. Но това беше Брин. Винаги ведър и непоклатимо спокоен. Успокояваше тревогите ѝ дори само като го видеше до себе си.
— Дойде по-бързо, отколкото допусках, че ще можеш — каза тя. — И лицето ми не е „загрижено“, Гарет Брин. Аз съм Айез Седай. В самата ми природа е да държа под контрол себе си и всичко около мен.
— Сигурно — отвърна той. — Но все пак, колкото повече живея сред Айез Седай, толкова повече се чудя. Дали държите чувствата си под контрол? Или тези чувства винаги са едни и същи? Ако човек винаги е загрижен, винаги ще изглежда еднакво.
Тя го погледна накриво.
— Глупак.
Брин се усмихна, обърна се и огледа пълния с Айез Седай и Стражници коридор.
— Всъщност тъкмо влизах в Кулата с доклад, когато пратеникът ти ме намери.
— А, ясно — отвърна тя грубо. — Можех и сама да се сетя.
— Изнервени са — подхвърли той. — Май никога не съм виждал Айез Седай толкова изнервени.
— Е, какво, можеш ли да ни виниш? — сопна се тя.
Брин я погледна, вдигна ръка и я сложи на рамото ѝ. Силните му мазолести пръсти я погалиха по шията.
— Какво не е наред?
Сюан си пое дъх и погледна появилата се най-сетне Егвийн. Крачеше към Съвета, увлечена в разговор със Силвиана. Както обикновено, навъсеният Гавин Траканд вървеше като сянка зад нея. Непризнат от Егвийн, необвързан като неин Стражник, но не и отхвърлен от Кулата. Беше прекарал нощите след единението в пазене пред вратите на Егвийн, въпреки че това я беше ядосало.
Егвийн се приближи до входа на Съвета и Сестрите се отдръпнаха да ѝ направят път, някои с неохота, други — почтително. Беше накарала Кулата да ѝ падне на колене отвътре, докато я биеха ежедневно и я упояваха с толкова много отвара от вилняк, че и свещ не можеше да запали със Силата. Толкова млада. Но какво бе възрастта за Айез Седай?
— Винаги съм си мислила, че аз ще съм тази вътре — каза Сюан тихо, само за Брин. — Че аз ще го посрещна и ще го поведа. Че аз ще седя на трона.
Брин я стисна по-силно.
— Сюан, аз…
— О, я стига! — изръмжа тя и го погледна. — Не съжалявам за нищо.
Той се намръщи.
— За добро е — каза Сюан, макар стомахът ѝ да се беше стегнал на възел от това признание. — Въпреки цялата ѝ тираничност и глупост, добре стана, че Елайда ме свали, защото това ни доведе до Егвийн. Тя ще се справи по-добре, отколкото щях да мога аз. Трудно е да се преглътне… Справях се добре като Амирлин, но нямаше да мога да направя това. Да водиш с присъствието си вместо със сила, да обединяваш, вместо да разделяш. Тъй че се радвам, че е Егвийн.