Брин се усмихна и стисна рамото ѝ с обич.
— Какво? — попита тя намръщено.
— Гордея се с тебе.
Тя завъртя очи към тавана.
— Тази твоя сантименталност ще ме удави някой ден.
— Не можеш да скриеш добротата си от мен, Сюан Санче. Виждам сърцето ти.
— Ти си такъв смешник…
— Все едно. Ти ни доведе тук, Сюан. Каквито и висини да изкачи това момиче, ще успее, защото ти изсече стъпалата за нея.
— Да, а след това връчих длетото на Елайда — Сюан пак погледна към Егвийн, която бе спряла на прага на залата на Съвета. Младата Амирлин огледа събралите се жени и кимна за поздрав на Сюан. Може би дори с малка доза почтителност.
— Тя е това, което ни трябва сега — каза Брин. — Но ти беше това, което ни трябваше тогава. Ти се справи добре, Сюан. Тя го знае и Кулата го знае.
Стана ѝ хубаво, като чу това, но изсумтя:
— Да бе! — и попита: — Ти видя ли го, когато влезе?
— Да — отвърна Брин. — Стоеше долу, под погледите на поне сто души. Стражници и двайсет и шест Сестри — два пълни кръга. Несъмнено е заслонен, но всичките двайсет и шест изглеждаха на ръба на паниката. Никой не смее да го докосне, да не говорим да го върже.
— Докато е заслонен, това би трябвало да е без значение. Как изглеждаше? Уплашен? Надменен? Ядосан?
— Нищо такова?
— Добре де, как изглеждаше все пак?
— Честно ли, Сюан? Изглеждаше като Айез Седай.
Сюан стисна зъби. Пак ли я дразнеше? Не, изглеждаше сериозен. Но какво имаше предвид?
Егвийн влезе в Съвета и след миг облечена в бяло новачка изхвърча навън и заситни по коридора, последвана от двама от войниците на Чубайн. Егвийн ги бе пратила да доведат Дракона. Брин остана с ръка на рамото на Сюан, застанал точно зад нея. Струваше ѝ голямо усилие да запази спокойствие.
След малко забеляза движение в края на коридора. Сестрите около нея засияха, прегърнали Извора. Сюан устоя на изкушението.
Към тях се приближи процесия от Стражници — крачеха в каре около висок мъж с изтъркано кафяво наметало. Следваха ги двайсет и шест Айез Седай. Мъжът в карето засия в очите ѝ. Сюан притежаваше Таланта да вижда тавирен, а ал-Тор бе един от най-могъщите, живели някога.
Постара се да пренебрегне сиянието, за да може да види самия него. Момчето бе станало мъж. Всички белези на детинска нежност бяха изчезнали, заменени от сурови черти. Нямаше я изгърбената стойка, характерна за мнозина младежи, особено високите. Приел беше ръста си като мъж и крачеше с властна походка. Сюан беше виждала Лъжедракони като Амирлин. Ал-Тор хем приличаше на тях, хем…
Замръзна, щом се взря в очите му. Имаше нещо неопределимо в тях. Тежест, старост. Сякаш мъжът зад тези очи виждаше света около себе си в светлината на хиляда живота, слети в един. Лицето му наистина приличаше на лице на Айез Седай. Очите му, най-малкото, изглеждаха неподвластни на възрастта.
Прероденият Дракон вдигна дясната си ръка — лявата държеше зад гърба си — и спря процесията.
— Ако обичате — каза на Стражниците и пристъпи между тях.
Стъписани, Стражниците го пропуснаха да мине — тихият глас на Дракона ги накара да се отдръпнат. Не беше редно да го правят. Ал-Тор закрачи към Сюан и тя се стегна. Беше невъоръжен и заслонен. Не можеше да ѝ навреди. Все пак Брин пристъпи до нея и ръката му се сниши към меча.
— Мир, Гарет Брин — каза ал-Тор. — Няма да навредя никому. Позволил си ѝ да те обвърже, предполагам? Любопитно. На Елейн ще ѝ е интересно да го чуе. Сюан Санче. Променила си се, откакто се срещнахме последния път.
— Промяната спохожда всички ни, докато Колелото се върти.
— Отговор на Айез Седай, определено — ал-Тор се усмихна. Кротка, дори мила усмивка. Това я изненада. — Чудя се дали изобщо ще свикна някога с отговорите ви. Веднъж понесе стрела заради мен. Благодарих ли ти за това?
— Не го направих съзнателно, доколкото помня — отвърна тя сухо.
— Все пак съм ти благодарен — обърна се към вратата към Съвета на Кулата. — Що за Амирлин е тя?
„Защо пита мен?“ Не можеше да знае за близостта ѝ с Егвийн.
— Невероятна е — отвърна, преди изобщо да се замисли. — Една от най-великите, които сме имали, въпреки че държи Трона съвсем отскоро.
Той отново се усмихна.
— Трябваше да го очаквам. Странно, но имам чувството, че срещата ми с нея отново ще е болезнена, въпреки че тази рана е изцерена отдавна и добре. Но вероятно още помня болката от нея.
Странно колко объркваше този мъж всичките ѝ очаквания! Бялата кула беше място, което трябваше да притесни всеки мъж, способен да прелива, та бил той и Прероденият Дракон. Но Ранд ал-Тор изобщо не изглеждаше притеснен.