Смъртта ѝ беше издигнала Бертом и макар той да внимаваше много да не вдига публично шум срещу властта на Ранд, източниците на Елейн го бяха откроили като един от главните критици на Ранд в Кайриен.
Лорструм Еснан беше тих слаб мъж, който имаше навика да гледа изпод вежди. Като другите в групата, носеше тъмно облекло по кайриенската мода, палтото му — обшито с цветовете на неговия Дом. Беше се издигнал високо след като Ранд бе напуснал Кайриен. Неспокойните времена даваха възможност за бърз напредък. Еснан не беше бързал много да се опълчи на Ранд, но и не беше се съюзил с него. Това средно положение му даваше власт и се носеха слухове, че обмисля да завладее трона.
Освен тези двамата кайриенците тук бяха по-незначителни представители на благородническото съсловие. Айлил Риатин не беше глава на своя Дом, но след изчезването на брат ѝ — изчезване, което все повече започваше да прилича на смърт — беше придобила власт. Риатин беше могъщ Дом. Тъничката жена на средна възраст беше висока за кайриенка и носеше тъмносиня рокля с цветни ивици, с широка, оформена с телени обръчи пола кринолин. Семейството ѝ наскоро беше владяло Слънчевия трон, макар и за много кратко, и се знаеше, че е гореща поддръжничка на Елейн.
Зад по-важните особи се бяха събрали лорд и лейди Осиелин, лорд и лейди Чулиандред, лорд и лейди Хамарашли и лорд Мавабвин. Всички те разполагаха с второстепенна власт и всички — по една или друга причина — вероятно щяха да се окажат препъникамък за Елейн. Бяха истински букет от грижливо сресани коси и обръснати чела, широки рокли и богато украсени палта.
— Благородни дами и господа — заговори Елейн и назова всеки от Домовете поред. — Хареса ли ви андорската демонстрация?
— Впечатлени сме, ваше величество — отвърна дългият като върлина Лорструм и сведе изискано глава. — Тези оръжия са доста… интригуващи.
Явно опипваше за информация. Елейн благослови наум учителите си за настойчивостта им да разбере Играта на Домове.
— Всички знаем, че Последната битка бързо се приближава — каза Елейн. — Помислих, че ще е добре Кайриен да бъде осведомен за силата на своя най-голям и най-близък съюзник. В близко бъдеще ще има времена, когато ще се налага да разчитаме един на друг.
— Несъмнено, ваше величество — каза Лорструм.
— Ваше величество — Бертом пристъпи напред и скръсти ръце. — Уверявам ви, Кайриен е във възторг от силата и стабилността на Андор.
Елейн го изгледа. Подкрепата си ли ѝ предлагаше? Не, май и той опипваше, чудеше се дали Елейн ще се обяви за кандидат за Слънчевия трон. Намеренията ѝ трябваше вече да са станали очевидни — изпращането на част от Бандата в града бе очевиден ход, дори твърде очевиден за потайните кайриенци.
— Да можеше и Кайриен да има такава стабилност — подхвърли Елейн предпазливо.
Неколцина от тях кимнаха. Безспорно с надеждата, че възнамерява да предложи трона на някого от тях. Подкрепата на Андор зад някого или някоя от тях щеше да им гарантира победа. И щеше да ѝ осигури крал или кралица симпатизант.
Друга може би щеше да направи тази маневра. Не и тя. Тронът щеше да е неин.
— Взимането на трон е много деликатна работа — каза Лорструм. — Оказвало се е… опасно в миналото. Затова мнозина се колебаят.
— Наистина — отвърна Елейн. — Не завиждам на Кайриен за несигурността, която изпита през последните месеци — и ето, че дойде моментът. Тя си пое дъх. — Силата на Андор би могла да наведе някого на мисълта, че очевидно е дошло време за здрави съюзи. Всъщност тронът наскоро се сдоби с няколко имения с немалка значимост. Мисля си, че тези имения нямат управители.
Всички затихнаха. Шепотът в другата стая спря. Добре ли бяха чули? Нима Елейн предлагаше имения в Андор на чуждестранни благородници?
Тя едва прикри усмивката си. Бавно, но някои от тях започнаха да го проумяват. Лорструм се усмихна лукаво и съвсем леко ѝ кимна.
— Кайриен ѝ Андор от дълго време живеят във взаимно разбирателство — продължи Елейн все едно, че идеята току-що ѝ е хрумнала. — Наши лордове са се женили за ваши дами, ваши дами са се омъжвали за наши благородници и имаме много общи връзки на родство и любов. Струва ми се, че мъдростта на няколко кайриенски благородници би била голяма придобивка за моя двор и вероятно би ме образовала по въпросите за наследството откъм бащината ми страна.
Погледът ѝ се спря върху Лорструм. Щеше ли да захапе? Поземлените му владения в Кайриен бяха малки, а влиянието му засега бе голямо — но това можеше да се обърне. Именията, които бе отнела от трите пленнички, бяха едни от най-завидните в страната ѝ.