Трябваше да го разбере. Ако Елейн вземеше трона на Кайриен със сила, народът и благородническото съсловие щяха да въстанат срещу нея. Това отчасти бе по вина на Лорструм, доколкото подозренията ѝ бяха основателни.
Но ако дадеше земи в Андор на някои кайриенски благородници? Ако успееше да създаде многобройни връзки между двете страни? Ако докажеше, че не възнамерява да отнема титлите им — а вместо това е готова да им предложи още по-големи владения? Щеше ли това да е достатъчно, за да докаже, че няма да отнема земи от тях и да ги дава на свои хора? Щеше ли да облекчи тревогите ѝ?
Лорструм я погледна в очите и каза:
— Виждам голям потенциал за съюзи.
Бертом кимаше одобрително.
— Аз също смятам, че това би могло да се уреди — никой от тях нямаше да отстъпи земите си, разбира се. Просто се канеха да спечелят имения в Андор. Богати.
Другите се спогледаха. Лейди Осиелин и лорд Мавабвин го осъзнаха първи. Заговориха едновременно, предлагайки ѝ съюза си.
Елейн успокои притесненото си сърце и се отпусна в трона.
— Имам само още едно имение за даване — рече тя. — Но вярвам, че би могло да се подели — щеше да даде нещо и на Айлил, в знак на благоволение и за да спечели поддръжката ѝ. Сега идваше ред на втората част от маневрата. — Лейди Саранд — извика Елейн към дъното на залата.
Еления пристъпи напред в дрипите си.
— Короната не е лишена от милост — заяви Елейн. — Андор не може да ви прости за болката и страданието, които причинихте. Но други страни нямат такива спомени. Кажете ми, ако Короната ви предложи възможност за нови земи, бихте ли приели такава възможност?
— Нови земи ли, ваше величество? — попита Еления. — За кои земи говорите?
— Едно обединение между Андор и Кайриен би предложило много възможности — каза Елейн. — Може би сте чували за съюза на Короната с Геалдан. Може би сте чували за обновените наскоро земи в западните ни владения. Сега е време на големи възможности. В случай, че намеря за вас и съпруга ви място, където да основете ново седалище в Кайриен, бихте ли приели предложеното?
— Аз… определено бих го обмислила, ваше величество — отвърна с нотка надежда в гласа Еления.
Елейн се обърна към кайриенските лордове.
— За да може да се осъществи всичко това, ще е нужно да бъда упълномощена да говоря от името както на Андор, така и на Кайриен. Колко време би отнело, според вас, за да се уреди това?
— Върнете ме в отечеството ми през един от онези странни портали — отвърна Лорструм — и ми дайте един час.
— За мен ще е достатъчен само половин час, ваше величество — отсече Бертом.
— Един час — заяви Елейн и кимна. — Подгответе го добре.
— Така — каза Биргит, след като вратата към по-малката стая се затвори. — Какво в името на проклетата лява ръка на Тъмния се случи току-що?
Елейн седна. Беше подействало! Или поне изглеждаше така. Луксозно тапицираният стол беше блажено удобство след твърдия Лъвски трон. Диелин се настани вдясно от нея. Мургейз седна отляво.
— Случи се това, че моята дъщеря е гениална — каза Мургейз.
Елейн се усмихна благодарно. Биргит обаче се намръщи и тя долови объркването ѝ. Беше единствената в стаята освен тях. Трябваше да изчакат час, за да видят резултатите от плана на Елейн.
— Добре — каза Биргит. — Значи даде един куп андорска земя на кайриенски благородници.
— Като подкуп — подхвърли Диелин. Не изглеждаше толкова убедена като Мургейз. — Умна маневра, ваше величество, но опасна.
— Опасна ли? — възкликна Биргит. — Кръв и пепел, би ли обяснила някоя, моля, на идиотката тук защо подкупът е гениален или умен? Едва ли го е открила Елейн.
— Това е повече от подарък — каза Мургейз и съвсем неуместно се зае да налее чай на другите в стаята. Елейн не помнеше изобщо да е виждала майка си да налива чай. — Главното препятствие, което спираше Елейн от Кайриен, бе да не я приемат като завоевател.
— И какво? — попита Биргит.
— Затова създаде връзки между двете държави — Диелин взе чашката с тремалкингски черен от ръцете на Мургейз. — Като дава на кайриенските благородници малко земя в Андор, тя показва, че няма да ги пренебрегне или да ги лиши от имоти.
— Освен това — каза Мургейз — тя престава да е изключение. Ако вземеше трона и съответно земите, щеше да се окаже единственото лице с владения в двете страни. Сега ще е една от многото.
— Но това е опасно — повтори Диелин. — Лорструм не отстъпи заради подкупа.