— Нима? — Биргит се намръщи. — Но…
— Тя е права — каза Елейн и отпи от чая си. — Отстъпи, защото видя, че му давам в ръцете шанс и за двата трона.
Стаята затихна.
— Кръв и пепел! — изруга накрая Биргит.
Диелин кимна и каза:
— Да. Създаде си врагове, които биха могли да те свалят, Елейн. Ако стане нещо с теб, отваря се добър шанс за Лорструм или Бертом да заиграят и за двете държави.
— Разчитам на това — отвърна Елейн. — Те са двамата най-могъщи благородници в Кайриен в момента, особено след като Добрайн не се е върнал оттам, където го взе Ранд. Докато те поддържат активно идеята за общ монарх, имаме сериозен шанс за това.
— Ще я поддържат само защото виждат шанс за себе си за двата трона! — настоя Диелин.
— По-добре е да избереш враговете си, отколкото да стоиш в неведение — каза Елейн. — Съществено ограничих съперниците си. Те видяха драконите и това ги направи завистливи. След това им предложих шанса не само да получат достъп до тези оръжия, но и да удвоят богатството си. И освен това посях семето на надеждата, че един ден някой от тях може да бъде провъзгласен за крал.
— Тъй че ще се опитат да те убият — изсумтя Биргит.
— Може би. Или може би ще се опитат да подронят властта ми. Но не скоро — след около десет години, предполагам. Да ударят сега би означавало държавите да се разделят отново. Не, първо ще се установят и ще се порадват на богатството си. Едва след като се уверят, че нещата са сигурни — и че съм станала небрежна, — ще се задействат. За щастие са двама и това ще ми позволи да ги разигравам един против друг. А засега сме спечелили двама твърди съюзници — мъже, които силно искат борбата ми за Слънчевия трон да успее. Ще ми връчат короната без колебание.
— А пленничките? — попита Диелин. — Еления и другите две? Наистина ли възнамеряваш да им намериш земя?
— Да — отвърна Елейн. — Това, което направих за тях, всъщност е много голяма добрина. Короната ще приеме дълговете им, а след това ще им предложи ново начало в Кайриен, ако всичко това се получи. Ще е добре андорски благородници да имат владения там, макар че може би ще трябва да им дам извън собствените си владения в Кайриен.
— Ще се окажеш обкръжена от врагове — каза Биргит и поклати глава.
— Както обикновено — отвърна Елейн. — За щастие си имам теб да ме пазиш, нали?
Усмихна се на Стражника си, но знаеше, че Биргит усеща нервността ѝ. Това едночасово чакане щеше да е дълго.
Глава 51
Изпитание
Щом хвана кристалния меч, Мин настръхна цялата. Каландор. Беше слушала легенди за това оръжие още от дете, страховити приказки за далечния Тийр и странния Меч, който не е меч. А сега го държеше в ръцете си.
Беше по-лек, отколкото бе очаквала. Кристалното острие улавяше светлината на лампите и си играеше с нея. И сякаш блещукаше твърде много — светлината вътре се променяше дори когато самата Мин не се движеше. Кристалът беше гладък, но топъл. Чувстваше го почти като жив.
Ранд стоеше пред нея и гледаше оръжието. Бяха в покоите си в Тийрския камък заедно с Кацуан, Наришма, Мерайз, Наеф и две Деви.
Ранд посегна и докосна оръжието. Тя го погледна — и над главата му оживя видение. Бляскав меч, Каландор, стиснат в черна ръка. Мин ахна.
— Какво видя? — попита тихо Ранд.
— Каландор, държан в юмрук. Ръката сякаш е направена от оникс.
— Някаква идея какво означава това?
Мин поклати глава.
— Трябва да го скрием пак — каза Кацуан. Днес носеше кафяво и зелено — землистите цветове, — олекотени от златните украшения в косата ѝ. — Фу! Ваденето на този предмет сега е безразсъдно, момче.
— Възражението ти е отбелязано — каза Ранд, взе ша-ангреала от Мин и го хлъзна над рамото си в ножницата на гърба си. На кръста си отново носеше древния меч с червено-златните дракони, изрисувани на ножницата. Казал беше, че го смята за някакъв вид символ. За него символизираше миналото, докато Каландор — по някакъв начин — представляваше бъдещето.
— Ранд — каза Мин и го хвана за ръката. — Проучването ми… Каландор, изглежда, има по-дълбок недостатък, отколкото сме открили. Това видение само потвърждава каквото казах преди. Безпокоя се, че може да бъде използван срещу теб.
— Подозирам, че ще се използва — отвърна Ранд. — Всичко друго на този свят се е използвало срещу мен. Наришма, направи портал. Достатъчно дълго накарахме Пограничниците да чакат.
Ашаманът кимна и звънчетата в косата му звъннаха.
Ранд се обърна към Наеф.
— Наеф, още ли няма вест от Черната кула?