— Каква разлика?
Той се усмихна.
— Този път бях отгледан по-добре.
Мин също се усмихна неволно.
— Познаваш ме, Мин. Добре, уверявам те, сега се чувствам повече като себе си, отколкото преди месеци. Чувствам се повече като себе си, отколкото изобщо съм бил като Луз Терин, ако това има някакъв смисъл. И това е заради Трам, заради хората около мен. Ти, Перин, Нинив, Мат, Авиенда, Елейн, Моарейн. Той много упорито се опита да ме прекърши. Мисля, че ако бях същият като преди много време, щеше да е успял.
Наближаваха Фармадинг. Като навсякъде другаде, зеленото бе отстъпило на жълто и кафяво. Ставаше все по-лошо и по-лошо.
„Преструва се, че дреме — каза си Мин. — Земята не е мъртва. Тя чака през зимата.“ Зима на бури и война.
Наришма зад тях изсъска тихо и Мин се обърна. Лицето на ашамана се беше вцепенило. Явно бяха навлезли в мехура на влиянието на Бранителя. Ранд не показа с нищо, че е забелязал. Като че ли вече нямаше проблеми с гаденето, когато преливаше, което я облекчи. Или просто го прикриваше?
Насочи отново ума си към текущата задача. Армиите на Пограничниците така и не бяха обяснили защо се бяха опълчили на обичая и логиката, тръгвайки на юг, за да намерят Ранд. Бяха ужасно необходими. Намесата на Ранд в Марадон бе спасила каквото бе останало от града, но ако това ставаше по цялата граница с Погибелта…
Двадесет войници с високо вдигнати пики и плющящи на тях кървавочервени знамена ги пресрещнаха много преди да стигнат до армията. Ранд спря и ги остави да се приближат.
— Ранд ал-Тор — заяви един от мъжете. — Ние сме представители на Пограничното единение. Ще осигурим ескорт.
Ранд кимна и процесията продължи напред, вече с охрана.
— Не те нарекоха лорд Дракон — прошепна Мин. Той кимна замислено. Може би Пограничниците не вярваха, че е Прероденият Дракон.
— Не бъди арогантен с тях, Ранд ал-Тор — заговори Кацуан, след като се изравни с него. — Но и не отстъпвай. Повечето Пограничници ще откликнат на сила, щом я видят.
Тъй. Кацуан го нарече по име, вместо „момче“. Приличаше на победа и Мин се усмихна.
— Ще приготвя онзи портал — продължи Кацуан по-тихо. — Но ще е много малък. Кладенецът ще ми даде само колкото да можем да изпълзим навън. Вярвам, че няма да ни потрябва. Тези хора ще се бият за теб. Ще искат да се бият за теб. Само някоя нетактична глупост би могла да ги отблъсне.
— Тук има нещо повече, Кацуан — отвърна той също така тихо. — Нещо ги привлече на юг. Това е предизвикателство, което не знам как да посрещна. Но приемам съвета ти с благодарност.
Кацуан кимна. След малко наближиха четирима души, които чакаха пред фронта на строената армия. Зад тях имаше хиляди бойци в плътни редове. Салдейци, с кривите им крака. Шиенарци с перчемите им. Арафелци, всеки войник с по два меча, стегнати на гърба. Кандорци, с раздвоените им бради.
Четиримата не бяха на коне. Носеха изящни дрехи. Две жени и двама мъже, всеки с Айез Седай до себе си, а зад тях имаше неколцина слуги.
— Онази най-отпред е кралица Етениел — зашепна им Кацуан. — Строга жена е, но честна. Знае се, че се меси в делата на южните държави, и подозирам, че другите ще я оставят да води днес. Красивият мъж до нея е Пайтар Начиман, кралят на Арафел.
— Красив ли? — попита Мин и огледа плешивия застарял арафелец. — Този?
— Зависи от гледната точка, дете — отвърна Кацуан. — Някога беше много прочут с хубавото си лице и все още е прочут заради меча си. До него е крал Еазар Тогита Шиенарски.
— Толкова е тъжен — промълви Ранд. — Кого е загубил?
Мин се намръщи. Еазар не ѝ изглеждаше особено тъжен. Малко мрачен може би, но чак тъжен…
— Той е Пограничник — каза Кацуан. — Бил се е с тролоци през целия си живот. Допускам, че е загубил много близки хора. Жена му умря всъщност преди години. Казват, че имал душа на поет, но е суров мъж. Ако успееш да спечелиш уважението му, ще означава много.
— Последната е Тенобия значи — Ранд се потърка по брадичката. — Все пак съжалявам, че не взех Башийр с нас — Башийр беше казал, че лицето му може да разпали гнева на Тенобия, и този път Ранд се беше вслушал в разума.
— Тенобия е като горски пожар — каза Кацуан. — Млада, нахална и безразсъдна. Не се оставяй да те въвлече в спор.
Ранд кимна и каза само:
— Мин?
— Над главата на Тенобия е надвиснало копие — каза Мин. — Кърваво, но блести на светлината. Етениел скоро ще се венчае — виждам го по белите гургулици. Днес се кани да направи нещо опасно, тъй че внимавай. Другите двама имат разни мечове, щитове и стрели, които се реят около тях. И двамата скоро ще се бият.