— В Последната битка ли? — попита Ранд.
— Не знам — призна тя. — Би могло да е тук, днес.
Ескортът им ги поведе към четиримата монарси. Ранд се смъкна от седлото, потупа Тай’дайшар по шията и конят изпръхтя. Мин понечи да слезе, както и Наришма, но Ранд вдигна ръка да ги спре.
— Проклет глупак — измърмори Кацуан до Мин, достатъчно тихо, за да не чуе никой друг. — Моли ме да съм готова да го измъкна, а след това ни оставя?
— Сигурно е имал предвид, че трябва да измъкнеш мен — отвърна тихо Мин. — Знам си го: повече се тревожи за мен, отколкото за себе си — помълча за миг. — Проклет глупак!
Кацуан ѝ хвърли поглед и леко се усмихна, преди да се обърне и да се загледа отново към Ранд.
Той пристъпи към четиримата монарси, спря и вдигна ръце с дланите нагоре, сякаш ги питаше: „Какво искате от мен?“
Етениел тръгна напред. Беше пълничка, със стегната на тила тъмна коса. Тръгна към Ранд, а единият от мъжете, крал Еазар, закрачи до нея.
Девите пристъпиха от двете страни на Ранд — както обикновено бяха решили, че заповедта му да се задържат назад не се отнася за тях.
Етениел вдигна ръка и зашлеви Ранд през лицето.
Наришма изруга. Девите вдигнаха булата си и извадиха копия. Мин смуши кобилата си напред и проби през охраната.
— Спри! — каза Ранд и вдигна ръка. Обърна се и изгледа строго Девите.
Мин спря кобилата и я потупа по врата. Беше уплашена, както можеше да се очаква. Девите се отдръпнаха назад с неохота, но пък Кацуан се възползва от възможността да се приближи с коня си до Мин.
Ранд отново се обърна към Етениел и потърка бузата си.
— Надявам се, че това е някакъв традиционен кандорски поздрав, ваше величество.
Тя повдигна вежда, след това кимна на крал Еазар Шиенарски и той се приближи към Ранд. Удари го с опакото на ръката през устата и силата на удара накара Ранд да залитне.
Но той отново махна на Девите да стоят кротко. Погледна Еазар в очите. По брадичката му потече кръв. Шиенарецът го изгледа за миг, кимна и отстъпи крачка.
Тенобия беше следващата. Зашлеви Ранд с лявата си ръка, силен удар, който изпращя във въздуха. Мин усети болката на Ранд. Тенобия тръсна ръката си и също отстъпи крачка назад.
Крал Пайтар беше последен. Старият арафелец се приближи с ръце зад гърба, замислено. Спря пред Ранд, пресегна се и попи кръвта от бузата му. След това го перна с опакото на ръката си толкова силно, че го смъкна на колене и от устата му плисна кръв.
Мин не можеше да остане на място повече.
— Ранд! — скочи от седлото и изтича при него. Прегърна го и изгледа монарсите с гняв. — Как смеете!? Той дойде при вас с мир!
— С мир? — попита Пайтар. — Не, момиче, той не дойде на този свят с мир. Хвърли земята в ужас, хаос и разруха.
— Както пророчествата са казали — Кацуан се приближи, докато Мин помагаше на Ранд да стане. — Хвърляте в нозете му бремето на цял един Век. Не можеш да наемеш човек да ти оправи къщата, а после да го укоряваш, че е съборил една стена, за да свърши работата.
— Това предполага, че той е Прероденият Дракон — Тенобия скръсти ръце. — Ние…
Млъкна, щом Ранд се изправи и бавно измъкна Каландор. Лъскавото острие изсъска и той го изпъна напред.
— Отричаш ли това, кралица Тенобия, Щит на Севера и Меч на Границата на Погибелта, Върховен трон на Дома Казади? Ще погледнеш ли това оръжие и ще ме наречеш ли Лъжедракон?
Това я усмири. Еазар до нея кимна. Зад тях редовете смълчани войници не помръдваха, стиснали копията и щитовете. Като за почест. Или като в готовност за атака. По стените на Фармадинг се бяха струпали безчет хора.
— Нека продължим — каза Еазар. — Етениел?
— Добре. Ето какво ще кажа, Ранд ал-Тор. Дори да докажеш, че си Прероденият Дракон, имаш да отговаряш за много неща.
— Можеш да вземеш цената си от кожата ми, Етениел — каза тихо Ранд и хлъзна Каландор в ножницата. — Но едва след като Тъмния получи своя ден с мен.
— Ранд ал-Тор — заяви Пайтар. — Имам въпрос за теб. Отговорът ти ще предопредели изхода от този ден.
— Какъв въпрос? — настоя Кацуан.
— Кацуан, моля те — Ранд вдигна усмирително ръка. — Лорд Пайтар, виждам го в очите ви. Знаете, че аз съм Прероденият Дракон. Нужен ли е този въпрос?
— Съдбоносен е, лорд ал-Тор — отвърна Пайтар. — Той ни доведе тук, въпреки че съюзниците ми не го знаеха в началото. Винаги съм вярвал, че сте Прероденият Дракон. Това прави въпроса ми още по-съдбоносен.