Мин се намръщи. Старият войник посегна към дръжката на меча си, сякаш се готвеше да го извади, и Девите настръхнаха още повече. Стъписана, Мин осъзна, че Пайтар все още стои съвсем близо до Ранд.
„Може да извади меча и да замахне към врата на Ранд за едно мигване на окото!“
Ранд не откъсваше поглед от очите на краля.
— Задайте въпроса си.
— Как умря Телиндал Тирасо?
— Коя? — попита Мин и погледна към Кацуан. Айез Седай поклати глава объркана.
— Откъде знаеш това име? — попита Ранд.
— Отговори на въпроса — настоя Еазар, все така с ръка на меча.
— Тя беше писарка — каза Ранд. — През Приказния век. Демандред, когато дойде за мен след основаването на Осемдесетте и един… Тя падна в боя, от мълния от небето… Кръвта ѝ е на ръцете ми… Откъде знаеш това име!?
Етениел погледна Еазар, след това Тенобия и накрая Пайтар. Той кимна, после затвори очи и въздъхна облекчено. Свали ръката си от меча.
— Ранд ал-Тор — каза Етениел. — Ти си Прероденият Дракон. Ще бъдеш ли тъй добър да седнеш и да поговориш с нас? Ще отговорим на въпросите ти.
— Защо никога не съм чувала за това тъй наречено пророчество? — попита Кацуан.
— Естеството му изискваше да се пази в тайна — отвърна крал Пайтар. Всички седяха на възглавнички в голяма палатка в средата на лагера на Пограничниците. Раменете на Кацуан я сърбяха, както я бяха обкръжили отвсякъде, но глупавото момче — винаги щеше да си остане глупаво момче, колкото и да беше стар — изглеждаше в пълен мир.
Тринайсет Айез Седай чакаха извън палатката, оказала се недостатъчно голяма да побере всички. Тринайсет. И това не беше накарало ал-Тор дори да мигне. Кой мъж, способен да прелива, можеше да седи между тринайсет Айез Седай, без да се изпоти?
„Променил се е — каза си Кацуан. — Просто ще трябва да го приемеш.“ Не че нямаше нужда повече от нея. Мъже като него ставаха твърде самоуверени. Няколко малки успеха и щеше да се препъне в собствените си крака и да изпадне в затруднение.
Но… добре, беше горда с него. С неохота, но горда. Малко.
— Дадено е от една Айез Седай от рода ми — каза Пайтар и отпи глътка чай. — Моят предтеча Рео Миерши бил единственият, който го чул. Заповядал думите да се съхранят, предавали се от монарх на монарх до ден-днешен.
— Кажи ми ги — подкани го Ранд. — Моля те.
— Виждам го пред теб! — цитира Пайтар. — Него, който живее много животи, който дава много смърти, който вдига планини. Той ще счупи каквото трябва да счупи, но първо стои тук, пред нашия крал. Ти ще го окървавиш! Оцени самообладанието му. Той говори! Как падналата бе убита? Телиндал Тирасо, убита от неговата ръка, мракът дошъл в деня след светлината. Ти трябва да запиташ и трябва да узнаеш съдбата си. Ако не може да отвърне…
Гласът му заглъхна.
— Тогава? — настоя Мин.
— Ако не може да отвърне — каза Пайтар, — ще бъдеш изгубен. Ще донесеш бързо края му, за да имат своята буря сетните дни. За да не бъде погълната Светлината от оногова, който трябва да я съхрани. Виждам го. И плача.
— Дошли сте, за да го убиете значи — каза Кацуан.
— Да го изпитаме — отвърна Тенобия. — Така решихме, след като Пайтар ни каза за пророчеството.
— Не знаете колко близо бяхте до смъртта — промълви Ранд. — Ако бях дошъл при вас малко по-рано, щях да отвърна на шамарите ви с белфир.
— Вътре в Бранителя? — Тенобия изсумтя пренебрежително.
— Бранителя спира Единствената сила — прошепна Ранд. — Само Единствената сила.
„Какво иска да каже с това?“ — помисли Кацуан и се намръщи.
— Знаехме добре риска — заяви гордо Етениел. — Настоях за правото да те зашлевя първа. Армиите ни имаха заповеди да нападнат, ако паднем.
— Семейството ми е тълкувало думите на пророчеството стотици пъти — каза Пайтар. — Смисълът изглежда ясен. Задачата ни беше да изпитаме Преродения Дракон. Да видим дали можем да му се доверим да ни поведе към Последната битка.
— Само преди месец нямаше да имам спомените, за да ви отговоря. Беше глупав ход. Ако ме бяхте убили, всичко щеше да е загубено.
— Риск — отвърна мрачно Пайтар. — Може би някой друг щеше да се вдигне на твое място.
— Не — каза Ранд. — Това пророчество е като другите. Заявление какво би могло да се случи, не съвет.
— Аз го разбирам другояче, Ранд ал-Тор — каза Пайтар. — И другите се съгласиха с мен.
— Трябва да се отбележи, че аз не дойдох на юг заради това пророчество — заяви Етениел. — Моята цел беше да видя дали бих могла да донеса малко разум на света. А после… — замълча и се намръщи.