Четирите заеха позиция до Елейн. Само две бяха достатъчно силни за портал — много от Родственичките бяха по-слаби от повечето Айез Седай. Но това щеше да е достатъчно, след като самата Елейн едва можеше да прегърне Извора.
— Можете ли да направите нещо, за да я предпазим от стрели? — обърна се Биргит към Ализе. — Някакъв сплит?
Ализе кривна замислено глава.
— Знам един, който би могъл да помогне. Но никога не съм го пробвала.
Друга Родственичка изплете портал напред. Отвори се към ивица обрасла с жълта трева земя край Кайриен, където чакаше много по-голяма войска. Офицерите лесно се различаваха по облеклата си с цветовете на Домовете, на които служеха.
Високият навъсен Лорструм чакаше на кон пред войската си — войниците му бяха облечени в тъмнозелено с пурпурни ивици. Бертом беше от другата страна. Силите им като че ли бяха равни — по пет хиляди души. Другите четири Дома бяха изкарали на полето по-малки войски.
— Ако искат да те вземат плен, сама им даваш шанс — каза Биргит.
— Няма как да го направят и да се измъкнат, освен ако не се бях скрила в двореца си и да пратя войските си. Виж, това щеше да доведе до въстание в Кайриен и възможен провал в Андор. Вече съм кралица, Биргит. Няма да можеш да ме опазиш повече, отколкото сам войник на бойното поле.
— Все пак стой между мен и Гайбон.
Гайбон се приближи на пъстрия си кон. С Биргит от едната ѝ страна и Гайбон от другата, и тъй като конете и на двамата бяха по-високи от този на Елейн, за всеки убиец щеше да е трудно да я улучи, без преди това да порази тях.
Така щеше да е до края на живота ѝ. Тя смуши Лъчиста и отрядът ѝ пое през портала, за да излезе на кайриенска земя. Благородниците и благородничките пред тях започнаха да се кланят и този път поклоните бяха по-дълбоки, отколкото при срещата в тронната зала. Представлението започваше.
Стените на града бяха все още черни от пожарите по време на боевете с Шайдо. Елейн долови напрежението на Биргит, след като порталът зад тях изчезна. Жените от Родството около нея прегърнаха Извора и Ализе изплете непознат сплит и го постави във въздуха около вътрешния кръг на охраната ѝ. Предизвика малка, но силна вихрушка във въздуха.
Безпокойството на Биргит се оказа заразително и Елейн се усети, че е стиснала юздите на Лъчиста. Въздухът тук в Кайриен беше по-сух, със смътна миризма на прах. Небето бе облачно.
Кайриенските бойци се строиха около малката група андорци в бяло и червено. Повечето кайриенска сила беше пехота, макар да имаше и малко тежка конница. Всички поеха в безупречен строй. Пазеха Елейн… или я държаха в плен.
Лорструм подкара червено-кафявия си жребец към охраната на Елейн. Гайбон я погледна и след като тя му кимна, му позволи да се доближи.
— Градът е неспокоен, ваше величество — заговори Лорструм. Биргит все пак внимаваше да държи коня си между неговия и кобилата на Елейн. — Има… неприятни слухове, свързани с възкачването ви.
„Слухове, които вероятно си предизвикал ти — помисли си Елейн. — Преди да решиш да ме подкрепиш.“
— Вярвам, че няма да се вдигнат срещу войските ви?
— Надявам се — погледна я изпод плоската си шапка в гористо зелено. Носеше черно палто, което стигаше до коленете му, цветните ивици през гърдите му обозначаваха Дома му. Беше облекло като за бал и това излъчваше увереност. Войската му не завладяваше града, а ескортираше новата кралица в почетна процесия. — Едва ли ще има въоръжена съпротива. Но все пак реших да ви предупредя.
И ѝ кимна почтително. Знаеше, че го манипулира, но приемаше тази манипулация. Трябваше да го наблюдава внимателно през следващите години.
Кайриен беше безличен град — само прави улици и четвъртити кули. Макар тук-там да се срещаха красиви сгради, нямаше място за сравнение с Кемлин или Тар Валон. Влязоха през северните порти; река Алгуеня се падаше от дясната им страна.
Вътре ги очакваха тълпи. Лорструм и другите си бяха свършили работата добре. Имаше приветствени възгласи, подхващани навярно от грижливо поставени между хората придворни. Щом Елейн навлезе в града, възгласите станаха по-силни. Това я изненада. Беше очаквала враждебност. И да, имаше го и това — тук-там хвърляха смет отзад от тълпата, чуваше се подигравателен смях. Но повечето хора изглеждаха радостни.
Докато процесията се точеше по широкия булевард, Елейн осъзна, че тези хора може би са очаквали подобно събитие. Бяха говорили за него, бяха се разпространили слухове. Някои от тези слухове бяха враждебни и за тях бе съобщил Нори. Но сега ѝ изглеждаха повече като знак за тревога, отколкото за враждебност. Кайриен твърде дълго бе останал без монарх. Кралят им беше убит неизвестно от кого, а лорд Дракона като че ли ги бе изоставил.