Увереността ѝ нарасна. Кайриен беше наранен град. Изгорените и разбити останки от Предната порта отвън. Камъните на уличната настилка бяха къртени, за да се хвърлят от стените. Градът така и не се беше възстановил от Айилската война, а недовършените Безвърхи кули — симетрични по план, но ужасно запуснати — бяха величествено свидетелство за това.
Проклетата им Игра на Домове беше почти толкова лоша напаст. Можеше ли да се промени това? Хората наоколо изглеждаха обнадеждени, сякаш разбираха в какъв извратен хаос се е превърнала държавата им. Човек по-скоро можеше да изтръгне копие от ръцете на айилец, отколкото да изреже лукавството на кайриенците, но може би тя щеше да успее да ги научи на повече вярност към страна и трон. Стига да имаха монарх, заслужаващ тази вярност.
Слънчевият палат се издигаше в самия център на града. Като всичко останало в града, беше четвъртит и ъгловат, но тук архитектурата създаваше усещане за внушителност и сила. Беше величествено здание, въпреки разбитото крило, където се бе разиграл опитът за покушение над живота на Ранд.
Тук ги очакваха още благородници, застанали по покритите стъпала пред входа или до богато украсените си карети. Повечето изглеждаха скептични, а някои — удивени.
Елейн погледна Биргит и каза с доволна усмивка:
— Ето, че става. Никой не очакваше да вляза в двореца придружена от кайриенска армия.
Биргит не отвърна. Все още беше напрегната. И сигурно щеше да остане така, докато Елейн не се върне в Кемлин.
В подножието на стълбището стояха две жени, едната — хубавица със звънчета в косата, другата — с къдрава коса и лице, което не приличаше на Айез Седай, при все че беше такава от години. Това бе Сашале Андерли, а другата — чието лице не изглеждаше неостаряващо — беше Самицу Тамагова. Според източниците на Елейн тези двете бяха най-близо до понятието за „управители“, с които градът разполагаше в отсъствието на Ранд. Беше водила кореспонденция и с двете и бе установила, че Сашале е забележително проницателна и много добре разбира начина на мислене на кайриенците. Беше предложила града на Елейн, но бе намекнала, че според нея да бъде предложен и да се вземе са две различни неща.
Сашале пристъпи напред и заговори официално:
— Ваше величество. Нека се знае, че лорд Дракона ви дава всички права и претенции над тази земя. Всякаква формална власт, която той имаше над тази земя, се отстъпва на вас и постът на стюард на държавата се отменя. Дано управлявате в мъдрост и мир.
Елейн ѝ кимна достолепно, но отвътре кипеше. Беше казала, че няма нищо против помощта на Ранд при вземането на трона, но не искаше да ѝ натрият носа в това. От друга страна, Сашале, изглежда, приемаше поста си сериозно, въпреки че според разкритията на Елейн този пост до голяма степен си го беше приписала сама.
Елейн и свитата слязоха от конете. Ранд наистина ли си беше мислил, че ще е толкова лесно да ѝ даде трона? Беше стоял в Кайриен достатъчно дълго, за да знае как заговорничат тук. Прокламацията на една Айез Седай изобщо нямаше да е достатъчна. Виж, пряката подкрепа на могъщи благородници щеше да стигне.
Процесията тръгна нагоре по стъпалата. Влязоха, като всеки от поддръжниците ѝ взе със себе си почетна гвардия от по петдесет души. Елейн взе цялата си свита. Бяха много, но нямаше намерение да оставя никого зад себе си.
Вътрешните коридори бяха прави, със сводести тавани и златна облицовка. Символът на Слънчевия изгрев красеше всяка врата. Имаше ниши, предназначени за показ на дворцовите богатства, но много от тях бяха празни — айилците бяха взели петината си от този дворец.
Щом стигнаха до входа за Великата зала на Слънцето, андорските гвардейци и гвардейки на Елейн се подредиха в шпалир в коридора. Тя си пое дълбоко дъх и влезе в тронната зала с група от десетима.
Мраморни колони със сини жилки се извисяваха до тавана от двете страни на помещението. Слънчевият трон бе на синия си мраморен подиум в дъното на просторната зала.
Беше от позлатено дърво, но изглеждаше удивително скромен. Навярно затова Ламан бе решил да си направи нов трон, като бе използвал материал от самата Авендоралдера. Елейн пристъпи към подиума, след това се обърна, докато кайриенските благородници влизаха, първо поддръжниците ѝ, след това останалите, по ранг съгласно сложните правила на Даес Дай-мар. Тази йерархия често се променяше само за дни, през ден, ако не и за часове.