Биргит оглеждаше всеки влязъл, но кайриенците бяха образец на благоприличие. Никой тук нямаше да покаже дързост като тази на Елориен в Андор. Но пък тя беше патриотка и точно затова продължаваше отчайващо да се опълчва на Елейн. В Кайриен хората не правеха такива неща.
След като множеството затихна, Елейн си пое дъх. Беше мислила за слово, но майка ѝ я бе научила, че понякога решителното действие замества и най-добрата реч. Понечи да седне на трона.
Биргит я хвана за ръката.
Елейн я погледна питащо, но Стражникът ѝ гледаше трона.
— Изчакай малко — каза и се наведе.
Благородниците замърмориха, а Лорструм се приближи до Елейн.
— Ваше величество?
— Биргит — каза Елейн изчервена, — наистина ли е необходимо?
Без да ѝ обръща внимание, Биргит замушка по възглавничките на стола. Светлина! Нима Стражничката ѝ бе решила да я притеснява във всяка възможна ситуация? Не беше възможно да…
— Аха! — каза Биргит и издърпа нещо от меката възглавница върху седалката.
Елейн се стъписа и се приближи, с Лорструм и Бертом до нея. Биргит държеше малка игла с черен връх.
— Скрита във възглавницата.
Елейн пребледня.
— Единственото място, където знаеха, че ще си, Елейн — каза тихо Биргит.
Лорструм беше почервенял.
— Ще намеря този, който е направил това, ваше величество — изръмжа той. — И ще изпита моя гняв.
— Не и преди да изпита първо моя — каза набитият Бертом и погледна накриво иглата.
— Очевидно опит за покушение, предназначен за лорд Дракона, ваше величество — каза Лорструм по-високо, за да го чуят по-добре в залата. — Никой не би дръзнал да убие вас, нашата възлюблена сестра от Андор.
— Добре е да го чуя — отвърна Елейн и го изгледа. Изражението ѝ трябваше да подскаже на всекиго в залата, че смята да се примири с тази хитрина и да опази репутацията му. Той бе нейният най-силен поддръжник и срамът от един опит за убийство падаше върху него.
Съгласието ѝ да опази репутацията му щеше да му струва скъпо. Той сведе разбиращо очи. Светлина, колко мразеше Елейн тази игра. Но щеше да я играе. И щеше да я играе добре.
— Безопасно ли е? — попита тя Биргит, която все още проверяваше трона.
— Има начин да се разбере — отсече Биргит.
И най-безцеремонно се друсна на трона.
Благородниците в залата ахнаха, а от червено лицето на Лорструм стана съвсем бяло.
— Не е много удобно — каза Биргит, измести се на едната страна, после на другата. — Очаквах, че тронът на един монарх ще е по-добре тапициран, още повече при този твой деликатен задник.
— Биргит! — изсъска Елейн и усети, че пак се изчервява. — Не можеш да седиш на Слънчевия трон!
— Аз съм телохранителят ти — отвърна Биргит. — Мога да опитвам храната ти, ако поискам, мога да минавам през вратите преди теб и мога скапано да сядам в стола ти и на трона ти, ако сметна, че това ще те защити — усмихна се широко. — Освен това — добави по-тихо — винаги съм се чудила какво усеща човек, като седне на трон — стана, все още нащрек, но и явно доволна.
Елейн се обърна, огледа благородниците на Кайриен и заговори:
— Вие ни чакахте дълго. Някои от вас са недоволни, но не забравяйте, че половината ми кръв е кайриенска. Този съюз ще направи и двете ни държави велики. Не настоявам за доверието ви, но настоявам за подчинението ви — помълча, след което добави: — И също така не забравяйте, че това е желанието на Преродения Дракон.
Видя, че я разбраха. Ранд бе завладял този град, макар да го беше завладял, за да го освободи от Шайдо. За благородниците щеше да е благоразумно да не го изкушават да се върне и да го завладее отново. Една кралица трябваше да използва инструментите, които са ѝ подръка. Елейн беше взела сама Андор. Щеше да позволи на Ранд да ѝ помогне с Кайриен.
Седна. Толкова просто нещо, но последствията от него наистина стигаха далече.
— Съберете войските си и гвардиите на Домовете си — заповяда на събралите се благородници. — Ще тръгнете в поход със силите на Андор през портали до мястото, наречено Полето на Мерилор. Там ще се срещнем с Преродения Дракон.
Благородниците я гледаха изненадано. Идва, сяда на трона и им заповядва да изведат армиите си от града в същия ден? Елейн се усмихна. Най-добре беше да действа бързо и решително. Това щеше да създаде прецедент за послушание. И щеше да започне да ги подготвя за Последната битка.