— Метафора за… — Мат се навъси. — Кръв и пепел, жено. Това не е метафора за нищо! Просто ботуши.
Сетале поклати глава.
— Вие сте необичайно мъдър човек, Матрим Каутон.
— Старая се — измърмори той и посегна за делвата с подправения сайдер. — Да бъда необичаен, имам предвид — напълни чаша и я вдигна към нея. Тя я прие благосклонно и отпи, а после стана.
— Ще ви оставя на собствените ви забавления тогава, господин Каутон. Но ако сте постигнали някакъв напредък за онзи портал за мен…
— Елейн каза, че скоро ще ви осигури един. До ден-два. След като се върна от малката работа, която трябва да свърша с Том и Ноал, ще се погрижа.
Тя кимна разбиращо. Ако не се върнеше от онази „малка работа“, Сетале щеше да се погрижи за Олвер. Обърна се да си тръгне. Мат изчака да се отдалечи, след което сръбна сайдер направо от делвата. Беше го правил цялата вечер, но реши, че ще е по-добре тя да не знае. Беше от тия неща, за които е по-добре жените да не мислят.
Върна се отново на донесенията, но скоро усети, че умът му все се отнася към кулата Генджей и проклетите змии и лисици. Разказът на Биргит се беше оказал поучителен, но не особено окуражителен. Два месеца? Два проклети месеца бродене из онези коридори? При все че беше взела огън, музика и желязо! При все че беше спазила всички правила!
Да бе, правила! Сигурно още в деня, в който Светлината бе направила най-първия човек и този човек бе направил първото правило, някой друг се беше сетил да го наруши. Хора като Елейн правеха правила, които да ги устройват. Хора като Мат винаги намираха начин да заобиколят глупавите правила.
За жалост Биргит — една от легендарните Героини на Рога — не бе успяла да надвие Аелфините и Еелфините. Това беше обезпокоително.
Е, Мат имаше нещо, с което тя не бе разполагала. Късмета си.
Извади отново писмото на Верин и го огледа. Протритите ъгли, петната кал по бялата някога хартия.
Хвърли го на масата. Не. Нямаше да го отвори, дори след като се върнеше. Толкова. Никога нямаше да научи какво пише в него — и изобщо не го интересуваше.
Стана и тръгна да намери Том и Ноал. Утре щяха да заминат за кулата Генджей.
Глава 53
Портали
Певара вървеше през селището на Черната кула с Явиндра и Мазрим Таим.
Навсякъде около тях кипеше оживена дейност. Винаги имаше дейност в Черната кула. Войници сечаха дървета. Посветени белеха кората и след това режеха трупите на дъски с фокусирани лъчи Въздух. Стърготини покриваха пътеката. Смразена, Певара чак сега си даде сметка, че подредените на правилни купчини дъски са нарязани от Аша’ман.
Светлина! Беше наистина страшно да го види с очите си.
— А това там — каза Таим и посочи една недовършена още стена от черен камък — са стражеви постове. Разположени са през четирийсет стъпки. На всеки има двама Аша’ман — усмихна се самодоволно. Държеше другата си ръка зад гърба, свита в юмрук — Кулата ще е непревзимаема.
— Да, наистина — каза Явиндра. — Впечатляващо — тонът ѝ беше равнодушен и незаинтересован. — Но да се върнем на въпроса, който исках да обсъдя с вас. Ако може да изберем мъже с иглата на Дракона…
— Пак ли това? — огън гореше в очите на този Мазрим Таим. Висок, чернокос, с изпъкнали салдейски скули. Усмихна се. Или най-близкото до усмивка у него. Полуусмивка, която не засягаше очите му. Изглеждаше… хищна. — Ясно изразих волята си. А вие продължавате да натискате. Не. Само войници или Посветени.
— Ваша воля — отвърна Явиндра. — Ще продължим да го обмисляме.
— Няколко недели минаха и още го обмисляте? Не е моя работа да оспорвам Айез Седай. Не ме интересува какво ще правите. Но жените пред портите ми твърдят, че също са от Бялата кула. Не желаете ли да ги поканя да се срещнат с вас?
Певара се смрази. Таим сякаш винаги знаеше твърде много и намекваше, че знае твърде много и за вътрешната политика на Бялата кула.
— Няма да е нужно — каза хладно Явиндра.
— Както искате. Трябва да направите избора си скоро обаче. Те стават нетърпеливи, а ал-Тор им е дал разрешение да обвържат мои мъже. Няма да търпят да отлагам вечно.
— Те са бунтовнички. Не бива да им обръщате никакво внимание.
— Бунтовнички. С много по-голяма сила от вашата. Какво имате вие? Шест жени? Както говорите, все едно се каните да обвържете цялата Черна кула!
— Сигурно бихме могли — каза спокойно Певара. — Не ни е наложено никакво ограничение.