Перин се намръщи.
— Просто внимавайте. Очаквам още щипка табак от кесията ти при господин Денезел, като се върнете.
— Ще я имаш — каза Том, стисна ръката на Перин, усмихна се и леко му намигна.
— Какво? — попита Перин.
Том намести торбата си.
— Всяко селянче ли, което познавам, ще се преобрази в благородник, докато свърши това?
— Не съм благородник — възрази Мат.
— О? Принцът на Гарваните не е благородник?
Мат придърпа шапката си.
— Хората може да ме наричат каквото си щат. Още не значи, че съм от тях.
— Всъщност… — почна Том.
— Отваряйте портала и да заминаваме — прекъсна го Мат. — Стига глупости.
Перин кимна на Грейди, въздухът се раздра и извиващият се лъч светлина отвори пролука към широка бавна река.
— Това е най-близкото, което можем да направим — каза Перин. — Без по-добро описание на мястото.
— Ще свърши работа — отвърна Мат, след като мушна глава през портала. — Ще ни отворите ли един и за връщане?
— Всеки ден по обед — каза Грейди, повтаряйки заповедта на Перин. — Точно на същото място — ашаманът се усмихна. — Внимавайте да не ви отреже пръстите на краката, като се появи, господин Каутон.
— Ще се постарая. Много съм си привързан към пръстите.
Мат си пое дъх и пристъпи през портала. Кроткият Ноал го последва, замирисал на решителност. Тоя беше по-корав, отколкото изглеждаше. Том кимна на Перин, засука мустаци и скочи. Беше пъргав, въпреки че единият му крак още беше скован от битката с Чезнещия преди две години.
„Светлината да ви води“, помисли Перин и вдигна ръка след тримата, щом тръгнаха покрай реката.
Моарейн. Перин трябваше да извести Ранд. Цветовете се появиха и показаха Ранд, как говори на група Пограничници. Но… не. Не можеше да му каже, преди да се е уверил, че е жива. Иначе щеше да е много жестоко и щеше да е покана към Ранд да се забърка в начинанието на Мат.
Порталът се затвори и Перин се обърна. Щом направи стъпка, усети леко пулсиране в крака си, където го бе поразила стрелата на Убиеца. Бяха го Изцерили и доколкото можеше да прецени, Цярът беше пълен. Нямаше никакво нараняване. Но кракът му… сякаш още помнеше. Беше като сянка, много смътно и почти незабележимо.
Файле се доближи до него. На лицето ѝ бе изписано любопитство. Гаул беше с нея и Перин се усмихна, като видя как непрекъснато се озърта през рамо към Байн и Чиад. Едната носеше копията му, другата — лъка. За да не му се налага да ги носи той, явно.
— Пропуснах ли изпращането? — попита Файле.
— Както възнамеряваше — отвърна той.
Тя изсумтя.
— Матрим Каутон ти влияе лошо. Изненадана съм, че те не замъкна в поредната кръчма, преди да тръгне.
Забавно, цветовете се появиха и му показаха Мат — току-що заминал, — как върви покрай реката.
— Изобщо не е толкова лош — възрази Перин. — Готови ли сме?
— Аравайн е организирала всички — каза Файле. — До час би трябвало да сме готови за тръгване.
Разчетът се оказа точен. Някъде след половин час въздухът се разцепи от огромен портал, сътворен от Грейди и Неалд, свързали се с Айез Седай и Едара. Никой не беше оспорил решението му да тръгнат. Щом Ранд щеше да отпътува до онова място, наречено Полето на Мерилор, то и Перин искаше да е там. Трябваше да е там.
Земята отвъд портала беше по-сурова от Южен Андор. По-малко дървета, повече степна трева. В далечината се виждаха някакви развалини. Откритото пространство пред тях бе пълно с палатки и знамена. Съюзниците на Егвийн, изглежда, се бяха събрали.
Грейди подсвирна и попита:
— Колко хора са това?
— Онези там са Полумесеците на Тийр — Перин посочи едно от знамената. — А онова е Иллиан. В другия край на полето — зелено знаме с девет златни пчели обозначаваше тази армия.
— Много кайриенски Домове — добави Файле, загледана от възвишението. — И доста айилци… Никакви знамена на Пограничници.
— Никога не бях виждал толкова много войски на едно място — каза Грейди.
„Наистина почва — помисли Перин с разтуптяно сърце. — Последната битка.“
— Мислиш ли, че ще е достатъчно да спрем Ранд? — попита Файле. — Да ни помогне да го задържим да не счупи печатите?
— Да ни помогне ли? — попита Перин.
— Ти каза на Елейн, че ще отидеш на Полето на Мерилор — каза Файле. — Заради това, което е поискала Егвийн.
— О, казах ѝ, че трябва да съм там — отвърна Перин. — Но изобщо не съм казвал, че ще взема страната на Егвийн. Вярвам на Ранд, Файле, и смятам, че той наистина ще трябва да счупи печатите. Това е като да правиш меч. Обикновено не го изковаваш от парчетата на счупено и развалено оръжие. Трябва ти нова добра стомана, за да го направиш. Вместо да кърпи старите печати, той ще трябва да направи нови.