Нищо.
— Правилно ли го направи? — попита Мат.
— Така мисля — отвърна Том. — Но как да знаем кое е „правилно“? Тази игра се е предавала от…
Млъкна, защото на стената на кулата се появи резка от светлина. Мат отскочи и сниши копието. Блестящите линии оформиха триъгълник като нарисувания от Том, след това — бързо като изпърхване на крилца на птиче — стоманата в центъра на триъгълника изчезна.
Ноал изгледа скептично голямата колкото длан дупка.
— Доста малка е за минаване — приближи се и надникна. — Нищо освен мрак от другата страна.
Том погледна ножа си.
— Предполагам, че триъгълникът всъщност е вход. Това рисуваш, когато започнеш играта. Дали да не пробвам с по-голям?
— Може би — каза Мат. — Освен ако голамът не те е научил да се провираш през дупки, големи колкото юмрук.
— Много смешно.
Том начерта друг триъгълник около първия, този път достатъчно голям, за да се мине през него. Завърши с вълнистата линия.
Мат отброи наум. Отне седем удара на сърцето, докато белите линии се появиха. Стоманата между тях се стопи и отвори триъгълен коридор, водещ навътре в кулата. Вътрешността бе сякаш от плътна стомана.
— Светлината да ме изгори — прошепна Ноал. Коридорът чезнеше в мрак. Лъчите на слънцето сякаш се колебаеха да проникнат през отвора, но можеше да е просто игра на светлината.
— И тъй, започваме играта, която не може да бъде спечелена — рече Том и хлъзна ножа в канията.
— Кураж да укрепи — изшепна Ноал, пристъпи напред и вдигна фенера с примигващото пламъче. — Огън да ослепи. Музика да замае. Желязо да скрепи.
— И Матрим Каутон, късмета скапан да изравни — добави Мат и прекрачи през входа.
Блеснаха светлини — ярки и ослепителни. Той изруга, стисна очи и сниши ашандарея в застрашителна, както се надяваше, поза. Примига и белотата заглъхна.
Намираше се в центъра на широко помещение с триъгълен отвор зад него, закрепен с върха надолу на пода. Подът беше черен, на извити ивици, които на места приличаха на метал, а другаде — на дърво.
Стаята също беше черна, оформена като закривен четириъгълник. От дупки от четирите ъгъла бликаха сияещи вълни бяла пара. От стаята тръгваха четири коридора, по един във всяка посока.
Залата не беше точно квадратна. Всяка страна беше с малко по-различна дължина от останалите и образуваха неравни ъгли. И тази пара! Издаваше серниста воня, която го накара да задиша през устата. Стените с ониксов цвят не бяха от камък, а от някакъв отразяващ материал, като люспите на огромна риба. Парата се събираше на тавана и сияеше смътно с мека светлина.
Да го изгори дано! Това не беше като първото място, което бе посетил, с извитите му спирали и кръгли входове, но не беше и като второто, със звездовидните стаи и линиите жълта светлина! Къде беше все пак? В какво се беше въвлякъл? Мат се обърна изнервено.
Том се промуши през входа и примига замаян. Ноал влезе след него.
— Не прилича на онова, което описа, Мат — каза Том. Гласът му отекваше глухо, но звуците изглеждаха странно изкривени. Почти като шепот, запокитен обратно към тях.
— Знам — отвърна Мат и извади факла от торбата си. — Това място е непонятно. Всички истории го казват. Ноал, я го запали това.
Том също извади факла и двамата ги запалиха от фенера на Ноал. Бяха взели драскала от Алудра, но Мат искаше да ги спести. Беше се страхувал донякъде, че в кулата пламъците ще угасват веднага щом ги запалиш. Но факлите запламтяха стабилно и това донякъде го окуражи.
— Та къде са те? — попита Том и закрачи покрай стените на черната зала.
— Никога не са тук, когато влезеш — отвърна Мат и вдигна факлата си да огледа една от стените. Това надрасканото върху не-камъка не беше ли някакво писмо? Непознатият шрифт беше толкова фин, че едва се виждаше. — Но внимавай. Може да се появят зад теб по-бързо от ханджия, чул звън на монети в джоба ти.
Ноал оглеждаше триъгълния отвор, през който бяха влезли.
— Мислите ли, че ще можем да го използваме на излизане?
Наподобяваше на каменния тер-ангреал, през който Мат беше преминал преди. Просто с различна форма.
— Надявам се — отвърна Мат.
— Може би трябва да опитаме — каза Ноал.
Мат му кимна. Не му харесваше да се разделят, но наистина трябваше да разберат дали това е изход, или не. Ноал изглеждаше решен. Прекрачи и изчезна.