„Желязо“, помисли Мат и се изруга за глупостта си. Превъртя ашандарея с обкованата с желязо дръжка напред и потръпна, като видя как кръвта на Еелфина по пода задимя. Бяла пара, също като в другите зали, но в тази имаше форми. Образи. Наподобяваха сгърчени лица, които се появяваха за миг и изпищяваха, преди да изчезнат.
Да ги изгори дано! Не можеше да позволи да го разсеят. Имаше други зарове. Посегна към джоба си, но един Еелфин, мъжки, скочи от сенките да го сграбчи за палтото.
Мат завъртя оръжието си и удари мъжката лисица през лицето с железния обков. Строши кост и отхвърли съществото настрана.
Отвсякъде се носеше съсък и ръмжене. Очи, отразили светлината на факлите, се местеха в тъмното. Загърнати в мрак, Еелфините подскачаха около тях. Мат изруга и понечи да тръгне към ударения Еелфин.
— Мат! — Том го сграбчи за ръкава. — Не можем да идем там.
Мат се поколеба. Вонята сякаш стана по-силна — смрад на зверове. Навсякъде се движеха сенки, вече по-трескаво, шепнеха сърдито и джафкаха.
— Те владеят тъмното — каза Ноал. Стоеше нащрек, с гръб към Мат и Том. — Жълтите светлини са за да ни разсеят. В тях има дупки и ниши. Всичко е хитрина.
Мат усети как сърцето му затупа по-силно. Хитрина? Не, не просто хитрина. Имаше нещо неестествено в това как тези същества се движеха в сянката.
— Да ги изгори дано! — Мат се дръпна от ръката на Том, но не скочи в тъмното.
— Господа — каза Ноал. — На оръжие…
От сенките се промъкваха Еелфини, двойна вълна, едната група се плъзна на четири крака пред другата. Втората група носеше грозно извити бронзови ножове.
Сенките от дълбините на залата сякаш се протегнаха напред с Еелфините, докато обкръжаваха Мат и приятелите му. Сърцето му заби още по-бързо.
Очите на Еелфините светеха; онези на четири крака заподскачаха напред. Мат замахна, щом се доближиха до тях, но Еелфините се разделиха на две групи и се дръпнаха настрани. Разсейваха го.
„Отзад!“ — помисли си Мат с тревога. От тъмнината там изскочиха още Еелфини.
Мат се обърна срещу тях и замахна. Дръпнаха се назад, преди да ги е ударил. Светлина! Бяха навсякъде, изригваха от тъмното, приближаваха се опасно близо и отново отскачаха.
Два ножа се появиха в ръцете на Том и той ги метна. Ноал държеше в готовност късия си меч и размахваше факлата — тоягата му лежеше на пода в краката му. Ножовете на Том не улучиха и изчезнаха някъде в тъмното.
— Не хаби ножовете! — извика Мат. — Тия проклетници се опитват да те накарат да ги изхабиш, Том!
— Дразнят ни! — изръмжа Ноал. — Скоро ще ни смажат. Трябва да тръгнем!
— Накъде? — попита трескаво Том и изруга, когато двама Еелфини се появиха от сенките с дълги копия с бронзови върхове. Замахнаха напред и принудиха Мат, Том и Ноал да отстъпят.
Нямаше време за зарове. Щяха просто да ги свият от пода. Мат дръпна връзката на торбата и извади едно нощно цвете.
— Щом това гръмне, затварям очи и се завъртам.
— Какво? — извика Том.
— Преди проработи! — каза Мат, запали фойерверка и го запокити с все сила в тъмното. Преброи до пет и трясъкът, който последва, разтърси залата. Тримата бяха стиснали очи, но многоцветният блясък бе толкова ярък, че можеше да се види и през клепачите.
Еелфините закрещяха от болка и Мат ясно чу звън на падащи оръжия. Явно бяха вдигнали ръце към очите си.
— Давай! — извика Мат и се завъртя.
— Пълно безумие — рече Том.
Мат продължи напред опипом. Къде се беше дянал късметът му?
— Натам! — викна и посочи нанякъде.
Отвори очи тъкмо навреме, за да прескочи някакъв паднал Еелфин. Ноал и Том го последваха в тъмното. Той затича напред. Виждаше само жълтите линии.
„О, кръв и проклета пепел, ако сега късметът ми ме издъни…“
Стигнаха някакъв петостенен коридор и тъмнината изчезна. Не бяха успели да видят този коридор от другото помещение, но ето, че си беше на мястото.
Том изрева победоносно.
— Мат, дървена овчарска чутуро! Ей заради това ще ти позволя да посвириш на лютнята ми!
— Не искам да свиря на проклетата ти лютня — каза Мат и хвърли поглед през рамо. — Но може да ме черпиш една-две халби, като излезем.
Чу крясъци и врясъци откъм тъмната зала. Номерът нямаше да свърши работа повече. Вече щяха да очакват нощни цветя. „Биргит, ти беше права. Сигурно си минавала няколко пъти покрай коридора, който ти е трябвал, без да знаеш, че е само на няколко стъпки от теб.“
Никога не вади картата, която чакат от теб. Мат отдавна го беше разбрал — беше си един от най-старите трикове в сътворението. Забързаха напред, покрай петстенни входове, които водеха към големи звездообразни кухини. Том и Ноал надничаха в тях, но Мат продължи напред. Право напред. Натам ги беше пратил късметът му.