Другите двама замълчаха, Том прегърнал Моарейн, Ноал — застанал нащрек с факлата и тоягата в ръце и торбата на рамо.
— Това е голямата зала — заговори Мат на Еелфините. — Мястото, наречено Залата на връзките. Трябва да спазвате договорите, които сключвате тук.
— Сделката беше уговорена — каза един от мъжките Еелфини и се усмихна, показвайки остри зъби.
Другите Еелфини се наведоха към тях и задишаха дълбоко, все едно душеха нещо. Или… все едно че извличаха нещо от Мат и приятелите му. Биргит му беше казала, че се хранели с чувства.
— Каква сделка? — сопна се Мат и ги заоглежда един по един. — Да ви изгори дано, каква сделка?
— Цена трябва да се плати — рече един.
— Исканията да се изпълнят — добави друг.
— Жертва трябва да се даде — каза го една от женските. Усмихна се по-широко от другите. И нейните зъби бяха остри.
— Искам изходът да се възстанови като част от сделката — заяви Мат. — Искам го там, където беше, и пак да е отворен. И не съм свършил с проклетото преговаряне, тъй че не си мислете, че това е единственото ми искане, да ви изгори дано.
— Ще бъде възстановен — отвърна един. Другите се наведоха напред. Усещаха отчаянието му. Няколко от тях изглеждаха недоволни. „Не са очаквали, че ще стигнем дотук — помисли Мат. — Не им харесва рискът да ни загубят.“
— Искам да оставите изхода отворен, докато преминем — продължи Мат. — Никакво проклето затваряне или да е изчезнал, като стигнем. И искам пътят дотам да е пряк, никакви промени на стаи, коридори и така нататък. Пряк път. И вие, проклети лисици, не можете да ни събаряте, да се опитвате да ни убиете и така нататък.
Не им харесваше. Мат забеляза как някои се намръщиха. Добре. Да видят, че не преговарят с някакво глупаво дете.
— Взимаме я — каза Мат. — И излизаме навън.
— Тези искания са скъпи — каза един Еелфин. — Какво ще платите за тези облаги?
— Цената беше поставена — изшепна друг зад гърба на Мат.
И така беше. Мат го знаеше някак си. Отчасти го беше подозирал още първия път, когато прочете писмото. Ако изобщо не беше говорил с Аелфините първия път, щеше ли нещо от това да се случи? Сигурно щеше да е умрял. Те бяха длъжни да казват истината.
Бяха го предупредили за предстоящо плащане. За живот. За Моарейн.
И той щеше да го заплати. В този момент разбра, че ще го направи. Защото знаеше, че ако не го направи, цената ще е твърде голяма. Не просто за Том, не просто за Моарейн, нито за самия него. Според това, което му бяха казали, съдбата на самия свят зависеше от този момент.
„Е, да ме изгори дано, какъвто съм глупак. Може пък и да се окажа герой в края на краищата.“ А не биеше ли това всичко друго?
— Ще го платя — заяви Мат. — Половината светлина на света. — „За да спася света.“
— Дадено! — заяви един от мъжките Еелфини.
Осемте същества скочиха като едно от пиедесталите си. Обкръжиха го в кръг, който започна да се стяга като клуп. Бързи, гъвкави и хищни.
— Мат! — извика Том, докато се мъчеше да извади един от ножовете си и в същото време да задържи Моарейн в прегръдката си.
Мат вдигна ръка към Том и Ноал.
— Това трябва да се направи — каза им и се отдалечи на няколко стъпки от приятелите си. Еелфините ги подминаха, без дори да ги погледнат. Златните пъпки по ремъците през гърдите на мъжките Еелфини блеснаха на жълтата светлина. Всичките осем същества се усмихваха широко.
Ноал вдигна меча си.
— Не! — изрева Мат. — Не нарушавайте този договор! Иначе всички ще умрем тук!
Еелфините се приближаваха в плътен кръг около Мат. Той се въртеше, за да може да ги вижда всичките, и сърцето му биеше все по-силно. Отново душеха към него, вдишваха дълбоко и се наслаждаваха на онова, което извличаха.
— Направете го, да ви изгори дано — заръмжа Мат. — Но знайте, че това е последното, което ще вземете от мен. Ще се измъкна от кулата ви и ще намеря как да ви махна от ума си завинаги. Няма да ме имате. Матрим Каутон не е проклетата ви кукла.
— Ще видим — изръмжа един мъжки Еелфин с пламнали от страст очи. Ръката на съществото се стрелна напред и острите нокти блеснаха на сумрачната светлина. Заби ги право в лявото око на Мат и го изтръгна с пукот.
Мат изкрещя. Светлина, колко болеше! Повече от всяка рана, получена на бойното поле, повече от всяка обида или зла шега. Все едно коварното същество бе бръкнало в мозъка и в душата му.
Падна на колене, копието издрънча на пода, щом вдигна ръце към лицето си. Напипа нещо лепкаво по страните си и отново изкрещя, щом пръстите му опипаха празната дупка на мястото на окото му.