Мат чуваше съсъка им. Като връхлитащ порой. Избра посока и затича.
— Хвърли друг цилиндър! — извика Том.
— Свършиха! И имаме само три нощни цветя. — Торбата на гърба му беше олекнала.
— Музиката не им действа — каза Ноал и захвърли барабана. — Прекалено са ядосани.
Мат изруга, запали едно нощно цвете с драскалото и го метна през рамо. Нахлуха в друга стая, след това продължиха направо по коридора от другата страна.
— Не знам накъде да хвана, момче — изпъшка задъхано Том. — Загубени сме.
— Избирам посоките случайно!
— Само че не можеш да тръгнеш назад. А късметът ти сигурно иска да тръгнем натам!
Нощното цвете изгърмя и звукът отекна по коридорите. Изобщо не беше толкова силен като от цилиндрите. Мат рискува да погледне през рамо и видя пушека и искрите, разхвърчали се из тунела. Огънят забави Аелфините, но по-дръзките от ордата се плъзнаха напред през дима.
— Може би да преговаряме? — изпъшка задъхано Том.
— Много са ядосани! — повтори Ноал.
— Мат — заговори Том, — ти каза, че са знаели за окото ти. Отговорили са на въпрос за това.
— Казаха, че ще дам половината проклета светлина на света — отвърна Мат. Болката туптеше в черепа му. — Не исках да знам, но все пак ми го казаха.
— Какво друго казаха? Нещо, което може да е податка? Как се измъкна последния път?
— Не съм. Те ме изхвърлиха.
Нахлуха в нова стая — без вход — и се втурнаха към изхода наляво. Казаното преди малко от Том беше точно. Сигурно трябваше да затичат обратно. Но не можеха, не и с ония пепелянки след тях!
— Изхвърлиха ме през рамката на вратата в света на Аелфините — изпъшка задъхано Мат. — Води към подземието на Тийрския камък.
— Тогава сигурно ще можем да я намерим. Късметът ти, Мат. Пробвай го.
Можеше и да стане.
— Добре — затвори окото си и се завъртя.
Посочи нанякъде и отвори окото си. Ръката му сочеше право към Аелфините, напиращи по коридора към тях.
— Проклета пепел! — изруга Мат, обърна се и побягна по най-близкия коридор.
Том затича след него, но изглеждаше много уморен. Мат можеше да вземе от него Моарейн за малко, но Том щеше да е толкова капнал, че нямаше да може да се бие. Аелфините щяха да ги направят на нищо — като Биргит преди няколкостотин години.
В следващата стая Том залитна и се смъкна на пода, без да изпуска Моарейн. Като всички преди, и тази стая имаше четири изхода. Но единственият от значение беше право към Аелфините. Не можеха да минат през него.
— Тази игра не се печели — изпъшка Том. — Дори да мамим, пак не се печели.
— Том… — Мат му подаде ашандарея и вдигна Моарейн. Беше толкова лека… И добре, че беше, иначе Том нямаше да е издържал толкова дълго.
Аелфините щяха да стигнат до тях всеки момент.
— Дай ми торбата си — каза Ноал. — Трябват ми тези нощни цветя.
— Но…
— Не спори! — Ноал се хвърли към него и измъкна едно цвете от торбата. Имаше много къс фитил. Запали го и го хвърли в коридора. Аелфините бяха вече много близо и Мат чу съскането им, като видяха фойерверка.
Гърмът прокънтя, искри изригнаха от коридора и осветиха тъмната стая. Вдигащите се стълбове пара се отдръпваха от пътя им. Замириса на пушек и сяра. Светлина, раната от изваденото му око запулсира отново.
— Хайде, Мат — каза Ноал. Мат едва го чу: ушите му още кънтяха от гърмежа. — Дай ми торбата.
— Какво си намислил?
Ноал дръпна торбата и измъкна последния фойерверк.
— Трябва ни време. Трябва да се отдалечите достатъчно от тия пепелянки, за да можеш да се върнеш няколко пъти напред-назад и късметът ти да ви измъкне от това. — Кимна към един от проходите. — Тези коридори са тесни. Добре се затапват. Човек може да застане там и да му се наложи да се бие само с един-двама наведнъж. Сигурно все ще издържи няколко минути.
— Ноал! — изхъхри Том. — Не можеш да направиш това.
— Мога — каза Ноал. Тръгна към прохода, зад който се събираха Аелфините. — Том, ти не си във форма да се биеш. Мат, ти си този, чийто късмет може да намери изход. Никой от вас не може да остане. Но аз мога.
— Няма да има връщане за теб — каза мрачно Мат. — Щом направим совалката, това проклето място ще ни отнесе другаде.
Ноал се вгледа в окото му. Грубоватото му лице не трепна.
— Знам. Цена, Мат. Знаехме, че това място ще поиска цена. Е, видял съм много неща, правил съм много неща. Използван бях добре, Мат, много пъти. Това място никак не е лошо да срещна края.
Мат се изправи с Моарейн на ръце и му кимна с дълбоко уважение. После каза:
— Хайде, Том.
— Но…
— Хайде! — изрева Мат и затича към друг от проходите. Том се поколеба, изруга и тръгна след него, понесъл факлата на Мат в една ръка и ашандарея в другата. Ноал влезе в коридора зад тях и вдигна късия си меч. В пушека от другата страна се раздвижиха фигури.