— изрева Том последния стих на песента.
Мат завъртя ашандарея и го заби в стената. Върхът потъна в не-камъка. Около него плисна светлина, потече като кръв от разцепена жила. Мат изкрещя и натисна по-силно. Мощни вълни светлина изригнаха от стената.
Мат изви ашандарея под ъгъл и посече. Издърпа оръжието от другата страна и изряза вдлъбнат триъгълник светлина. Светлината сякаш изтътна и потече към него. Аелфините почти бяха стигнали до Том, но се заотдръпваха.
Мат завърши, като начерта вълниста линия през средата на триъгълника. Едва можеше да вижда, толкова ярка бе светлината. Секторът от стената пред него пропадна навън и разкри блестящ бял проход, врязан сякаш в стомана.
— Да ме изгори дано… — прошепна Том и се надигна.
Аелфините съскаха от гняв. Нахлуха в стаята, вдигнали ръце да заслонят очите си, без да изпускат кривите мечове.
— Изнеси я! — изрева Мат, завъртя се към съществата, вдигна ашандарея и удари първия Аелфин през лицето с железния край. — Бързо!
Том сграбчи Моарейн в прегръдката си и се обърна колебливо към него.
— Бързо!!! — повтори Мат и изпердаши друг Аелфин по ръката.
Том скочи в прохода и изчезна. Мат се усмихна, развъртя се сред Аелфините с ашандарея и заудря по крака, ръце и глави. Бяха много, но бяха зашеметени от светлината и неуспешно се опитваха да го докопат. Той събори първите няколко на пода и те се загърчиха, по-задните се мъчеха да изпълзят над тях и да стигнат до него.
Мат отстъпи назад, кривна шапката си и извика на съществата:
— Май играта все пак може да се спечели! Кажете на лисиците, че съм страшно доволен от този ключ, дето ми го дадоха. А, и всички можете да се скапете в проклета яма от огън и пепел, дрисъци на свински задник такива. Желая ви страхотен проклет ден.
Задържа шапката на главата си и скочи през отвора.
Всичко побеля.
Глава 56
Нещо сбъркано
На пилона пред палатката на Егвийн се почука тихо.
— Влез — каза тя, без да вдига глава от документите на писалището си.
Гавин се шмугна вътре. Беше се отказал от изящното си облекло в полза на тъмни панталони и малко по-светла риза. На раменете му висеше наметало на Стражник с преливащите се цветове. Самата Егвийн носеше великолепна рокля в зелено и синьо.
Наметалото му прошумоля, щом седна на стола до писалището ѝ.
— Армията на Елейн се прехвърля. Извести, че е на път да посети лагера ни.
— Чудесно — каза Егвийн.
Гавин кимна, но изглеждаше притеснен от нещо. Колко полезно бе това кълбо от чувства, породено от връзката. Ако беше знаела колко ѝ е предан, отдавна щеше да го е обвързала.
— Какво? — попита тя и избута купчината хартии настрана.
— Айбара — отвърна той. — Не се е съгласил да се срещне с теб.
— Елейн каза, че може да се окаже труден.
— Мисля, че ще вземе страната на ал-Тор. Човек може да го разбере по това как устрои лагера си, отделен от всички останали. Веднага изпрати вестоносци до айилците и тайренците. Има добра армия, Егвийн. Огромна. С Бели плащове в нея.
— Това май не говори, че ще вземе страната на Ранд.
— Не говори, че ще вземе и нашата. Егвийн… Белите плащове ги води Галад.
— Твоят брат?
— Да — Гавин поклати глава. — Толкова много армии, толкова различни съюзи, всички струпани на едно място. Айбара и силите му може да се окажат искрата, която да ги подпали всички като фойерверки.
— Когато Елейн се устрои, ще стане по-добре.
— Егвийн, а ако ал-Тор не дойде? Ако е направил това, за да отклони вниманието на всички от нещо друго, което се кани да направи?
— Защо да го прави? Вече е доказал, че може да скрие местонахождението си, ако поиска — Егвийн поклати глава. — Гавин, той знае, че не бива да чупи печатите. Поне част от него си дава сметка за това. Може би затова ми го каза… за да мога да събера съпротива, за да мога да го разубедя.
Гавин кимна. Никакви възражения повече, никакви спорове. Истинско чудо беше как се бе променил. Беше напрегнат както винаги, но вече не толкова дразнещ. От онази нощ с убийците беше започнал да прави каквото тя поиска. Не като слуга. Като партньор, който държи волята ѝ да бъде осъществена.
Беше чудесно. И важно също, след като Съветът на Кулата изглеждаше решен да обезсили споразумението им да оставят на нея отговорността за отношенията с Ранд. Погледна купчината листове на писалището — много от тях съдържаха „съвети“ от Заседателките.