Но се обръщаха към нея, вместо да я заобикалят. Това беше добре. Егвийн обаче знаеше, че не може да ги пренебрегва. Трябваше да ги накара да продължат да вярват, че работата с нея е за добро. В същото време не можеше да им позволи да си въобразят, че ще я издухат само с няколко по-силни подвиквания.
Колко деликатен баланс.
— Е, да идем да посрещнем сестра ти.
Гавин стана плавно. Трите пръстена, които носеше на верижка на шията си, подрънкваха, докато се движеше. Трябваше пак да го попита откъде ги е взел — беше някак странно мълчалив на тази тема. Но сега имаше по-важна работа.
Излязоха. Късното следобедно слънце беше затулено от сиви облаци. Войниците на Брин работеха енергично на палисадата. Развалините на стражевата кула, издигала се някога тук, бяха пръснати по северната страна на полето, покрити с мъх и почти скрити под диви лози.
Палатката на Егвийн бе на едно възвишение, от което можеше да види многобройните лагери на събралите се войски.
— Онова там ново ли е? — попита тя и посочи една малка сила, заела позиция точно под развалините.
— Дойдоха сами — каза Гавин. — Селяци предимно. Не е истинска армия всъщност, повечето нямат мечове. Вили, брадви, криваци. Предполагам, че ги е пратил ал-Тор. Започнаха да прииждат вчера.
— Любопитно — каза Егвийн. Изглеждаха безредна тълпа, с безразборно вдигнати пъстри палатки, сякаш не бяха наясно как трябва да се устрои военен лагер. Но пък бяха десетина хиляди. — Накарай няколко съгледвачи да ги държат под око.
Гавин кимна.
Егвийн се обърна и видя няколко колони да преминават през портали наблизо; първите вече започваха да вдигат лагер. Високо над тях се вееше Лъвът на Андор, а войниците крачеха в стегнати редици. Малка процесия в бяло и червено се бе отделила от тях и се приближаваше към лагера на Егвийн под знамето на кралицата.
Гавин я придружи през пожълтялата трева, за да посрещнат Елейн. Андорската кралица определено не беше бързала. Само един ден преди срока, определен от Ранд. Все пак беше дошла, както и останалите. Айилците бяха придружили Дарлин от Тийр, а убеждаването ѝ се бе оказало достатъчно, за да доведе голяма част иллианци, разположили се в западния край на полето.
Кайриенците вече бяха на Елейн, според донесенията, и преминаваха заедно с андорците и голям брой мъже от Бандата на Червената ръка. Егвийн бе изпратила предложение и жена, която да осигури Пътуването, на крал Редран на Муранди, но не беше сигурна дали ще дойде. Но дори и без него тук бе представен значителен брой от държавите на света, особено след като в армиите на Перин можеше да се видят и знамената на Геалдан и Майен. Трябваше да се свърже с владетелките им и да види дали ще може да ги склони на своя страна. Но и да не успееше, все пак трябваше да е събрала достатъчно, за да убеди Ранд да промени намеренията си. Светлината дано да дадеше да е достатъчно. Не искаше да мисли какво ще стане, ако я принуди да се наложи със сила.
Вървеше надолу по пътеката, кимаше на Сестри, които ѝ кимваха, и на Посветени, които приклякваха в реверанс, на войници, които отдаваха чест, и на слуги, които се кланяха. Ранд щеше да…
— Не може да бъде! — възкликна Гавин и замръзна.
— Гавин? — тя се намръщи. — Какво…
Той се втурна надолу по обраслия с бурени склон. Егвийн се загледа недоволно след него. Какво го беше прихванало? Не беше тревога — можеше да усети това. Беше объркване. Забърза след него, колкото ѝ позволяваше приличието. Свитата на Елейн спря.
Гавин беше паднал на колене пред някого. Жена с червено-златиста коса, застанала до усмихнатата Елейн, която все още не беше слязла от коня си.
„Аха“, помисли Егвийн. Шпионите ѝ бяха съобщили за този слух предната вечер, но беше поискала да го потвърди, преди да говори с Гавин.
Мургейз Траканд беше жива.
Егвийн се задържа назад засега. Пристъпеше ли напред, Елейн бе длъжна да целуне пръстена ѝ и цялата процесия да се поклони, а това щеше да развали щастливия миг на Гавин. Докато чакаше, облаците горе се разредиха.
Изведнъж тъмното чело на бурята се разцепи и се отдръпна. Небето се превърна в синя, дълбока и чиста шир. Очите на Елейн се отвориха широко и тя се обърна на коня си, и се загледа към лагера на Перин.
„Дошъл е значи — помисли Егвийн. — И покоят е тук. Краткият миг покой преди унищожителната буря.“
— Пробвай, Имарин — каза Андрол, застанал с малката група в горичката недалече от терена на Черната кула.
Внушителният благородник се съсредоточи, сграбчил Единствената сила. Сплитовете изригнаха около него. Беше изключително умел, предвид краткото време, през което се бе упражнявал, и вещо оформи сплита за портал.