Но вместо да отвори дупка във въздуха, сплитът се разсипа и изчезна. Обезсърчен, Имарин се обърна към останалите. Лицето му беше плувнало в пот.
— Оформянето на сплита сякаш е по-трудно отпреди.
— Защо не действат? — възмути се Евин. Младежкото му лице беше почервеняло от гняв, все едно проблемът с порталите бе лична обида за него.
Андрол поклати глава. Дърветата зашумяха, листа потрепериха и закапаха по земята. Кафяви като през есента. Това го изнервяше. През своите житейски странствания бе прекарал известно време в работа на полето и бе придобил усета на селяк за правилно и грешно, свързано със земята.
— Опитай още веднъж, Андрол — подкани го Евин. — Ти винаги си добър в това.
И Канлер беше с тях. Старият андорски селяк се беше намръщил, но пък той често се мръщеше на почти всичко.
Андрол затвори очи, освободи духа си от всякакви страсти и прегърна пустошта. Сайдин засия сред нея, живот и сила. Той го сграбчи и отпи дълбоко. Отвори очите си към бликащ от жизненост свят. Можеше ли мъртви растения да изглеждат така болнави и жизнени едновременно? Странно противоречие, възможно благодарение на сайдин.
Съсредоточи се. Правенето на портали му идваше много по-леко от всички други сплитове. Така и не бе разбрал защо. Въпреки че не можеше и едно камъче да разцепи с преливане, можеше да направи достатъчно голям портал, за да премине фургон през него. Логаин бе нарекъл това „впечатляващо“. Таим го наричаше „невъзможно“.
Този път Андрол вля цялата си сила в сплита. Разбираше ги порталите. Виждаше смисъл в тях. Може би беше заради вродената му обич към пътуването, към откриването на нови места и изкуства.
Сплитовете се събраха. Изобщо не забеляза трудността, за която бе споменал Имарин. Но когато трябваше да се появи познатата резка светлина, сплитовете започнаха да се разпадат. Андрол се опита да ги задържи, да ги стегне в едно. За миг като че ли щеше да стане. Но след това нишките се изсипаха от хватката му и се изпариха. Порталът така и не се оформи.
— Всичките други сплитове, които опитах, работят — каза Евин и направи кълбо светлина. — Всички до един.
— Само порталите — изсумтя Канлер.
— Все едно, че… Все едно, че нещо иска да ни задържи тук — каза Имарин. — В Черната кула.
— Опитайте на други места в периметъра — каза Андрол. — Но се постарайте верните на Таим да не видят какво правите. Престорете се, че проучвате терена, както заповяда Таим.
Мъжете кимнаха и тръгнаха на изток, а Андрол излезе на пътя. Норли, ниският набит кайриенец, го чакаше — махна му с ръка и тръгна към него. Имаше открита дружелюбна усмивка и никой не би го заподозрял, че шпионира — нещо, от което Андрол бе решил да се възползва добре.
— Говори ли с Мезар? — попита той.
— Естествено — отвърна Норли. — Обядвахме заедно — махна на Мишраил, който водеше упражнение на група войници в боравене със сплитове, щом минаха покрай тях. Златокосият мъж му обърна гръб пренебрежително.
— И?
— Всъщност това не е Мезар — заговори Норли. — О, има същото лице като неговото. Но не е той. Мога да го видя в очите му. Бедата е, че каквото и да е това нещо, има спомените на Мезар. Говори досущ като него. Но усмивката е сбъркана. Съвсем сбъркана.
Андрол потръпна.
— Трябва да е той, Норли.
— Не е. Уверявам те.
— Но…
— Просто не е — каза набитият мъж.
Андрол си пое дъх. Когато преди няколко дни Мезар се беше върнал и бе казал, че Логаин е добре и че скоро всичко с Таим ще се оправи, Андрол бе започнал да се надява, че има изход от тази бъркотия. Но нещо у Мезар като че ли не беше наред. Освен това М’хаил много показно го беше приел за пълен Аша’ман. Дракона го бил издигнал. И сега Мезар — доскорошен върл поддръжник на Логаин — прекарваше времето си с Котерен и други лакеи на Таим.
— Започва да става лошо, Андрол — тихо каза Норли, усмихна се и махна на друга група упражняващи се мъже. — Според мен е време да се махаме оттук, все едно дали е против заповедите, или не.
— Изобщо няма да можем да минем през постовете. Таим не иска да пусне дори Айез Седай да си идат. Чу каква истерия вдигна пълничката онзи ден при портите. Таим удвоява стражите нощем, а порталите не действат.
— Но все пак трябва да направим нещо! Имам предвид… ако са хванали Логаин? Тогава какво?
„Не знам.“
— Иди поговори с другите, които са верни на Логаин. Ще уредя да ни преместят в обща казарма. Със семействата. Ще кажем на М’хаил, че искаме да отстъпим повече място за новобранците му. Ще поставяме охрана нощем.