— Отново — не. Но вещиците, милорд Капитан-командир?
Галад поклати глава.
— Не мога да измисля как да се заобиколи това. Трябват ни съюзници. Огледай се, лорд Харнеш. Колко Чеда имаме? Дори с последните набори сме под двайсет хиляди. Крепостта ни беше завзета. Останали сме без подкрепа или васална вярност, а великите държави на света ни презират. Не, не го отричай! Знаеш, че е вярно.
Огледа мъжете около себе си и всички кимнаха един по един.
— Разпитвачите са виновни — измърмори Харнеш.
— Част от вината е тяхна — съгласи се Галад. — Но също така е и защото склонните да вършат зло гледат с отвращение и негодувание на онези, които отстояват правдата.
Другите закимаха.
— Трябва да стъпваме предпазливо — продължи Галад. — В миналото храбростта — и може би прекалената ревност — на Чедата отчуждаваше онези, които трябваше да са наши съюзници. Майка ми винаги казваше, че една победа в дипломацията идва не когато всеки получи каквото иска — защото това кара всеки да смята, че се е наложил, и го окуражава за още по-екстравагантни искания. Хитрината е не да удовлетвориш всеки, а да оставиш у всеки чувството, че се е домогнал до най-добрия възможен резултат. Всички трябва да са достатъчно удовлетворени, за да правят каквото ти искаш, и в същото време достатъчно неудовлетворени, за да разбират, че си се наложил над тях.
— И какво общо има това с нас? — попита Голевер отзад. — Ние не се подчиняваме на никоя кралица или крал.
— Да — отвърна Галад. — И това плаши монарсите. Аз отраснах в двора на Андор. Знам как гледаше майка ми на Чедата. При всяко вземане-даване с тях тя или се разочароваше, или решаваше, че трябва да им се наложи абсолютно. Не можем да позволим нито едното, нито другото! Монарсите трябва да ни уважават, а не да се страхуват от нас.
— Мраколюбци — измърмори Харнеш.
— Майка ми не беше Мраколюбка — каза тихо Галад.
Харнеш се изчерви.
— С изключение на нея, разбира се.
— Говориш като Разпитвач — каза Галад. — Подозираш всеки, който ни се противопоставя, като Мраколюбец. Много от тях наистина са повлияни от Сянката, но това едва ли е съзнателно. Точно тук сбърка Ръката на Светлината. Разпитвачите често не можеха да направят разлика между твърд Мраколюбец, лице, което е повлияно от Мраколюбци, и лице, което просто е несъгласно с Чедата.
— Тогава какво правим? — попита Вордариан. — Кланяме се на капризите на монарсите?
— Все още не знам какво да правим — призна Галад. — Мисля над това. Верният курс ще ме осени. Не можем да станем палета на крале и кралици. И все пак, помислете какво бихме могли да постигнем в границите на една държава, без да е нужен цял легион, за да сплашва владетеля на тази държава.
Всички мълчаха.
— Милорд Капитан-командир! — достигна вик до ушите му.
Галад се обърна и видя препускащия към тях Биар. Яздеше белия жребец на Асунава, който Галад бе отказал. Галад спря свитата си да го изчака: Биар не беше от най-приятните мъже в лагера, но бе доказал верността си.
Само че Биар не трябваше да е в лагера.
— Пратих те да наблюдаваш пътя за Джеанна, Чедо Биар — каза твърдо Галад. — Дежурството трябваше да свърши след цели четири часа.
Биар отдаде чест.
— Милорд Капитан-командир. Заловихме подозрителна група на пътя. Какво ще наредите да правим с тях?
— Заловили сте ги? Пратих ви да наблюдавате пътя, а не да взимате пленници.
— Милорд Капитан-командир. Как да разберем естеството на тези преминавания, ако не поговорим с тях? Искахте да наблюдаваме за Мраколюбци.
Галад въздъхна.
— Исках да наблюдавате за движения на войски или търговци, с които можем да се спазарим, Чедо Биар.
— Тези Мраколюбци имат продоволствие — каза Биар. — Мисля, че може да са търговци.
Галад въздъхна отново. Никой не можеше да отрече предаността на Биар — беше тръгнал с него срещу Валда, когато това можеше да означава края на кариерата му. Но все пак беше прекалено ревностен.
Слабият офицер изглеждаше притеснен. Добре, указанията на Галад не бяха достатъчно точни. Трябваше да не забравя това в бъдеще, особено с Биар.
— Мир — каза Галад. — Не си сгрешил, Чедо Биар. Колко са пленниците?
— Десетки, милорд Капитан-командир — отвърна облекчено Биар. — Елате.
Обърна коня си и поведе. Готварските огньове вече се разпалваха в дупките и миризмата на горящо дърво се разнасяше във въздуха. Галад улавяше откъслеци от разговори, докато минаваше покрай войниците. Какво щели да направят сеанчанците с останалите при тях Чеда? Този, който бе завладял Иллиан и Тийр, наистина ли бил Прероденият Дракон, или Лъжедракон? Имаше и приказки за гигантски камък от небето, ударил земята далече на север в Андор и унищожил цял град.