Аран’гар сви рамене.
— Обучавана е в нея. Справя се прилично.
— Доведи я.
Аран’гар повдигна вежда, но кимна послушно. Тръгна сама да изпълни задачата — може би за да спечели време да помисли, а Грендал прати слуга до кафезите с гълъби. Той се върна преди Аран’гар и тя грижливо запреде Вярната сила — пронизана отново от възбудата, че я държи — и сътвори сложен сплит на Дух. Помнеше ли добре как се прави това? Беше толкова отдавна…
Положи сплита в ума на птицата. Зрението ѝ сякаш прещрака. След миг можеше да види два образа пред себе си — света, както го виждаше самата тя, и огледален образ на вижданото от птицата. Ако се съсредоточеше, можеше да насочи вниманието си към едното или другото.
Главата я заболя. Погледът на птица бе съвсем различен от този на човешко същество: можеше да види много по-голямо пространство, но гледката бе замъглена и ѝ беше трудно да прецени разстоянието.
Изтласка птичата гледка назад в ума си. Един гълъб щеше да е ненатрапчив, но използването му бе по-трудно, отколкото на гарван или плъх, предпочитаните от Тъмния очи. Сплитът действаше по-добре на тях, отколкото на други животни. Макар че повечето твари, които наблюдаваха за Тъмния, трябваше сами да докладват, преди той да научи какво са видели. Не ѝ беше ясно защо е така — сложностите на специалните сплитове с Вярната сила така и си оставаха не особено понятни за нея. Поне не толкова понятни, колкото за Агинор.
Аран’гар се върна със своята Айез Седай, която ставаше все по-плаха напоследък. Приклекна ниско в реверанс пред Грендал и остана в тази раболепна поза. Грендал внимателно свали Принудата от Рамшалан и той ги загледа замаян и объркан.
— Какво желаете да направя, Велика? — попита Делана, погледна Аран’гар и отново сведе глава пред Грендал.
— Принуда — каза Грендал. — Толкова заплетена и сложна, колкото можеш да я направиш.
— Какво желаете да прави тя, Велика господарке?
— Остави го способен да се държи като себе си — отвърна Грендал. — Но премахни всякакъв спомен за събитията тук. Замени ги със спомен за разговор с търговска фамилия и как е осигурил съюза им. Добави и няколко произволни изисквания — каквото ти хрумне.
Делана се намръщи, но се бе научила да не задава въпроси на Избраните. Грендал скръсти ръце и потупа устните си с пръст, докато наблюдаваше работата на Айез Седай. Чувстваше се все по-изнервена. Ал-Тор знаеше къде е. Щеше ли да нападне? Не, нямаше да посегне на жени. Точно тази негова слабост бе важна. Означаваше, че тя има време да реагира. Нали?
Как бе успял да я проследи до този палат? Беше се прикрила съвършено. Единствените слуги, които бе оставила извън погледа си, бяха под толкова тежка Принуда, че махането ѝ щеше да ги убие. Възможно ли бе онази Айез Седай, която държеше при себе си — Нинив, жената, надарена с Цяра, — да е успяла да подрони и разгадае сплитовете ѝ?
Трябваше ѝ време и трябваше да открие какво знае ал-Тор. Ако Нинив ал-Мийра притежаваше умението, нужно за разгадаване на Принуда, това бе опасно. Грендал трябваше да го подведе по лъжлива следа, да го забави — оттам и искането ѝ Делана да създаде сложна Принуда със странни податки в нея.
„Нанеси му болка.“ Грендал можеше да направи това.
— Сега ти — каза на Аран’гар, след като Делана приключи. — Нещо заплетено. Искам ал-Тор и неговата Айез Седай да открият по ума докосване на мъж — това щеше да ги обърка още повече.
Аран’гар сви рамене, но изпълни каквото ѝ казаха. Положи дебела и сложна Принуда върху ума на нещастния Рамшалан. Беше донякъде хубав. Дали ал-Тор бе допускал, че ще поиска да го направи един от любимците си? Дали изобщо помнеше достатъчно от битието си на Луз Терин, за да знае това за нея? Донесенията, които бе получила колко помни от предишния си живот, бяха противоречиви, но май си спомняше все повече и повече. Точно това я притесняваше. Луз Терин навярно би могъл да я проследи до този палат. Изобщо не очакваше ал-Тор да може същото.
Аран’гар приключи.
— Така — каза Грендал, освободи сплитовете Въздух и заговори на Рамшалан: — Върни се и кажи на Преродения Дракон за успеха си тук.
Рамшалан примига и тръсна глава.
— Аз… Да, милейди. Да, вярвам, че връзките, които създадохме днес, ще са изключително благотворни и за двама ни — усмихна се. Слабоумен глупак. — Може би трябва да вечеряме и да пием за нашия успех, лейди Басийн? Пътуването до тук, за да ви видя, бе уморително и…
— Тръгвай си — каза хладно Грендал.
— Да, разбира се. Ще бъдете възнаградена щедро, когато стана крал!