Стига обаче човек да се вгледаше по-внимателно в краля-мдгьосник, веднага щеше да съзре друг, много по-значим белег на властта му. Сянката му се извисяваше зад него. Грамадна и изгърбена. Две ръце в метални ръкавици стискаха дълги, призрачно очертани, но гибелни мечове. С шлем, с широки рамене, покрити с плочеста броня, Призрачната сянка, телохранителят на Ханан Мосаг, никога не спеше. Никакво колебание нямаше в уверената му полуразкрачена стойка.
Малко магьосници можеха да сътворят такова същество, като извлекат жизнена сила от собствените си сенки. В този мълчалив и вечно бдителен страж Куралд Емурлан течеше суров и брутален.
Трул огледа заложниците, които бяха с лице към него. К’риснан. Освен представители на своите бащи, те бяха чираците на Ханан Мосаг в чародейството, а това бе много по-важно. Имената им бяха отнети, господарят им тайно им бе избрал нови и ги беше обвързал със заклинания. Един ден те щяха да се върнат при племената си като вождове. И верността им към техния крал щеше да е абсолютна.
Заложникът от племето меруд седеше точно срещу Трул. Мерудите, най-голямото от всичките шест племена, се бяха покорили последни. Винаги бяха твърдели, че след като тяхната чет е близо сто хиляди, четиридесет от които кръвни воини или бойци, които скоро ще станат кръвни воини, те по право трябвало да господстват над Едур. Имали повече воини, повече кораби и били управлявани от вожд с повече трофеи на колана от поколения насам. Господството принадлежало на меруд.
Никой освен Ханан Мосаг и Ханради Калаг не знаеше подробностите около това последно покоряване. Меруд се бяха държали здраво срещу хиротите и техните васални воини на арапаи, соланта, ден-рата и бенеда, но пък ритуалните ограничения на войната отпадаха бързо, подменени от обезпокояващата бруталност, родена от отчаянието. Древните закони бяха на ръба на разпада.
Една нощ Ханан Мосаг беше влязъл невидим в селото на вожда и в укрепения дом на владетеля. И с жестокото пробуждане на Измамницата Менандори Ханради Калаг беше предал своя народ.
Трул не знаеше как да приеме хорските приказки, според които Ханради не хвърлял вече сянка. Никога не беше виждал вожда на Меруд.
Първият син на този човек сега седеше пред него, с бръсната глава, показваща, че е откъснат от кръвното си родословие, с плетеница от широки, врязани дълбоко белези, набраздили лицето му със сенки, със строги бдителни очи, сякаш очакваше опит за убийство точно тук, в собствения дом на краля-магьосник.
Всички светилници, провесени от високия таван, примигаха изведнъж и заедно и всички в залата стихнаха, приковали погледи в Ханан Мосаг.
Въпреки че той не повиши глас, дълбокият му тембър достигна до всяко кътче на огромното пространство и на никого не се наложи да се напряга, за да чуе думите му.
— Рулад, некръвен воин и син на Томад Сенгар, ми донесе думите на своя брат Трул Сенгар. Този воин е ходил до брега на Калах да търси нефрит. Станал е свидетел на ужасно събитие и е тичал дотук, без да спира, три дни и две нощи. — Очите на Ханан Мосаг се приковаха в Трул. — Стани, за да застанеш до мен, Трул Сенгар, и повтори разказа си пред всички.
Трул тръгна по прохода, отворен му от воините, и скочи на подиума; мъчеше се да скрие умората в краката си, но едва не рухна. Пристъпи между двамата К’риснан и застана от дясната страна на краля-магьосник. Огледа множеството извърнати нагоре лица и разбра, че това, което му предстои да каже, повечето вече го знаят. Лица, потъмнели от гняв и жажда за мъст. Тук-там — тревожно и угрижено намръщени.
— Донасям на съвета следната вест. Бивнестите тюлени са дошли рано на лежбището. Отвъд плитчините видях безброй акули, връхлитат ги. А сред тях — деветнайсет кораба на ледерии…
— Деветнайсет!
Викът изригна едновременно от гърлата на поне петдесет души. Необичайно нарушение на благоприличието, но все пак разбираемо. Трул изчака и продължи:
— Трюмовете им бяха почти пълни — корабите бяха потънали ниско, а водата около тях беше почервеняла от кръв и карантии. Ловните лодки бяха до корабите. За петдесет удара на сърцето, докато стоях и гледах, видях да окачват стотици тюлени на куките и да ги вдигат на корабите. Досами брега, в плитчините, чакаха двайсетина лодки, а поне седемдесет мъже бяха на самия бряг, сред тюлените…
— Те видяха ли те? — попита един от воините.
Ханан Мосаг явно беше подготвен за нарушаването на правилата — поне засега.