Выбрать главу

— Какво да правим?

Тя въздъхна.

— Ще се върнем. Веднага. Ще се подчиним на властта й. Ще й поднесем благодарността си за намесата й, затова, че е изцерила плътта ни. А в отговор на многото въпроси, които има, можем да кажем малко. Объркано беше. Битка с непознат демон. Хаос. А за този разговор, Удинаас, няма да кажем нищо. Разбираш ли?

— Да.

Тя се пресегна и той усети как ръката й обгръща неговата — изведнъж отново беше цял — и топлината й потече през него.

Вече чуваше сърцето си, затуптяло в ответ на това докосване. И още едно сърце, далечно, но бързо приближаващо се, биещо в унисон. Но не беше нейното — и Удинаас позна ужаса.

Майка му отстъпи и смръщеното й чело се отпусна.

— Идват — промълви тя.

Трул се взря в двамата роби. Удинаас, от неговото домакинство. И другата, една от слугините на Майен, онази, която наричаха Пернатата вещица заради ясновидската й сила. Кръв бе изцапала разкъсаните им ризи, но самите рани се бяха затворили. И друга кръв бе опръскала гърдите на Удинаас, златна кръв, която още лъщеше.

— Трябва да забраня тези гадания — изръмжа Ханан Мосаг. — Опасно е да се позволи ледерийско чародейство сред нас.

— Но има и полза, върховни кралю — каза Урут и Трул разбра, че още е обезпокоена.

— И коя е тя, жено на Томад?

— Зов на рог, върховни кралю, в който няма да е зле да се вслушаме.

Ханан Мосаг се намръщи.

— По ризата на този мъж има кръв на Вайвал. Заразен ли е?

— Възможно е — отвърна Урут. — Много от това, което минава за душа у един ледерий, остава скрито за изкуството ми, върховни кралю.

— Слабост, неприятна за всички ни, Урут — рече кралят-магьосник: оказваше й висока чест с това, че я назова по име. — Този трябва да бъде наблюдаван непрекъснато — продължи кралят, без да откъсва очи от Удинаас. — Ако у него има кръв на Вайвал, след време истината ще се разкрие. Чия собственост е?

Томад Сенгар се окашля.

— Мой е, кралю.

Ханан Мосаг се намръщи и Трул разбра, че мисли за своя сън и за решението си да вплете в историята му фамилията Сенгар. Малко съвпадения имаше на този свят. Кралят-магьосник заговори по-твърдо:

— Тази, Пернатата вещица, тя е на Майен, нали? Кажи ми, Урут, можа ли да усетиш силата й, докато я лекуваше?

Майката на Трул поклати глава.

— Не е впечатляваща. Или пък…

— Или какво?

Урут сви рамене.

— Или я прикри добре, въпреки раните си. А ако е така, значи силата й надвишава моята.

„Невъзможно. Тя е ледерийка. Робиня и още девица.“

Ханан Мосаг изсумтя — явно изпитваше същите чувства.

— Била е нападната от Вайвал. Съществото явно е надвило способността й да го държи под контрол. Не, детето още се препъва. Зле е обучено, не проумява още могъществото на всичко, с което се заиграва. Вижте, тя едва сега идва в съзнание.

Клепачите на Пернатата вещица изпърхаха и се отвориха. Все още малко разум имаше в очите й, а и той бързо бе надмогнат от животински страх.

Ханан Мосаг въздъхна.

— Няма да ни е от полза засега. Оставете я на грижите на Урут и другите жени. — Обърна се към Томад Сенгар. — Щом Бинадас се върне…

Томад кимна.

Трул хвърли поглед към Феар. Зад него бяха коленичили робите, присъствали на гадаенето, притиснали чела в земята и неподвижни още откакто беше дошла Урут. Стори му се, че твърдият поглед на Феар се е приковал в нещо, което никой друг не може да съзре.

„Щом Бинадас се върне… синовете на Томад ще потеглят. Към ледените пустини.“

Удинаас простена.

Без да му обръща внимание, кралят-магьосник излезе — К’риснан вървяха от двете му страни, а сянката-страж на стъпка след него. На самия праг чудовищният призрак спря и за миг погледна през рамо — макар че нямаше как да се разбере в кого се приковаха безформените му очи.

Удинаас отново простена и крайниците му потръпнаха.

Духът на прага беше изчезнал.

2.

Владетелко на тези стъпки, възлюблена по дирята, където той току-що отминал е. Че пътят на скиталчеството му се вие между всинца ни.
На загубата сладкият привкус подхранва ручея планински, леда отнася към морета, топли като кръв, и сънищата наши изтънява.
Че тамошното, накъдето той я води, изгубило е древните си кости, а дирята, която следва той, е плът безжизнена: морето не запомня нищо.
Описание на древните Крепости
Фишер кел Тат

Огледа се. В сивата мъгла далече долу и на запад проблясваше най-вътрешният край на Тесния проток, с бледото отражение на небето, прикриващо с усърдие черната бездънна вода. От всички останали страни освен каменистия път точно зад Серен Педак се издигаха планински зъбери с покрити със сняг върхове, позлатени от слънцето — тя не можеше да го види от мястото, където стоеше, в южния край на прохода през седловината.