— Че то не е тайна. Вчера богат, днеска — дрипльо. Изгубих ги.
Но Шанд поклати глава.
— Не си. Както казах, ние знаем. И ако проговорим…
— Непрекъснато твърдиш, че знаете нещо — отвърна Техол и сви небрежно рамене.
— Както каза, ние сме от островите — отвърна тя с усмивка.
— Но не от онези острови.
— Разбира се, че не — кой би отишъл там? И точно на това си разчитал.
Техол стана.
— Както казват, пет крила ще ти купят пълзене. Е, добре, купили сте сграда.
— Ще го направиш — настоя Шанд. — Защото ако излезе наяве, Хул ще те убие.
— Хул? — Най-после Техол можа да се усмихне. — Брат ми нищо не знае за това.
И се наслади на удоволствието, като видя, че е извадил трите жени от равновесие. „Тъй де, да видите и вие какво е.“
— Хул може да се окаже проблем.
Брис Бедикт не можеше да задържи погледа си на стоящия пред него човек. Малките кротки очи, надничащи изпод гънките на розовата плът, му се струваха някак не съвсем човешки, неподвижни и немигащи дотолкова, че Финадът на Кралската гвардия за миг си въобрази, че гледа в очите на змия. Усойница, свила се на кълбо в средата на крайречен път няколко дни преди да дойдат дъждовете. Изпълзяла от реката, дълга три човешки боя и отпуснала глава върху навитото на кълбо, дебело колкото мъжка ръка тяло. Дебне тътрещите се, теглещи колите по пътя волове. Дебне глупавия колар, който ще се доближи.
— Финад?
Брис насила извърна очите си към едрия мъж.
— Първи евнух, объркан съм и не зная как да отговоря. От години нито съм виждал брат си, нито съм говорил с него. А и няма да придружавам делегацията.
Първи евнух Нифадас се обърна и безшумно закрачи към дървения стол с високата облегалка зад масивното бюро, господстващо в просторния кабинет. Седна с плавно движение и се отпусна.
— Успокойте се, Финад Бедикт. Храня огромно уважение към брат ви Хул. Възхищавам се от категоричността на убежденията му и в пълна степен разбирам мотивацията, стояща зад… избора му в миналото.
— В такъв случай, моля да ми простите, но сте доста по-напреднал от мен, Първи евнух. Признавам, че буквално нищо не разбирам от своя брат — или братя, ако щете. Уви, винаги е било така.
Нифадас примига сънено и кимна.
— Семействата са странно нещо, нали? Разбира се, личният ми опит изключва много от тънкостите, свързани с тази тема. И все пак, ако щете, изключването ми преди време ми позволи известна обективност, благодарение на която често пъти съм наблюдавал механизмите на такива обременяващи отношения с ясен поглед. — Вдигна глава и очите му отново се приковаха в Брис. — Ще ми позволите ли една-две бележки?
— Простете, Първи евнух…
Нифадас му махна с пухкавата си ръка да замълчи.
— Не е нужно. Бях арогантен. А и не се обясних. Както знаете, приготовленията са в пълен ход. Великата среща се задава. Уведомиха ме, че Хул Бедикт се е присъединил към Бурук Бледия и Серен Педак по пътя към земите на хирот. Освен това разбирам, че на Бурук е възложен дълъг списък от задачи — нито една от които не е възложена от мен, бих добавил. С други думи, вероятно е тези указания не само да не отразяват интересите на краля, но всъщност биха могли да противоречат на желанията на Негово величество. — Той отново примига, бавно и премерено. — Рисковано, съгласен съм. И нежелано също така. Притеснението ми е следното. Хул би могъл… да схване погрешно…
— Като реши, че Бурук действа от името на крал Дисканар, искате да кажете.
— Точно така.
— При което ще се опита да противодейства на търговеца.
Нифадас въздъхна и кимна.
— Което само по себе си не е непременно лошо — продължи Брис.
— Вярно. Само по себе си не е непременно лошо.
— Освен ако не възнамерявате, като официален представител на краля и номинален водач на делегацията, да се противопоставите на търговеца по свой начин. Да отклоните онези интереси, които на Бурук е възложено да представлява пред Едур.
Малката уста на Първия евнух се изви в лека усмивка.
Само това и нищо повече, но Брис разбра. Погледът му се измести към прозореца зад Нифадас. Зад мехурестото стъкло се нижеха лениви облаци.
— Не е по силите на Хул — промълви той.
— Не е. Тук съм съгласен с вас. Кажете ми, Финад, какво знаете за Аквитор Серен Педак.
— Знам я само по репутация. Но казват, че имала лична резиденция тук, в столицата. Макар че не съм чувал да я посещава.
— Рядко. Последният път беше преди шест години.
— Името й е неопетнено — каза Брис.
— Вярно. И все пак човек се чуди… тя не е сляпа, в края на краищата. Нито глупава, доколкото разбирам.
— Допускам, че малко Аквитори са такива, Първи евнух.