Спря пред вратата и я бутна.
В очите й блесна светлина от фенер и тя видя Ублала — седеше на капака на саркофага, държеше фенера в скута си и нагласяше пламъка.
— Какво е станало, любов моя?
— Няма време — отвърна той и стана, чукна главата си в тавана и се наведе. — Лоши работи. Канех се да тръгвам. — Остави фенера на капака. — Не можех да те чакам повече. Трябва да тръгвам.
— Къде?
— Серегалите — изломоти той и закърши ръце. — Лошо.
— Серегалите? Старите богове на Тартенал? За какво говориш, Ублала?
— Трябва да тръгвам. — Той тръгна към вратата.
— Ублала, ами Харлест? Къде отиваш?
— В Старата кула. — Беше вече в тунела и думите му заглъхваха. — Обичам те, Шурк Елале…
Тя зяпна след него към зейналата врата. Обич? Звучеше… безвъзвратно.
Отиде до саркофага и избута капака на една страна.
— Ррр! Сссс! Сссс! Сссс…
— Престани, Харлест! — Тя избута дращещите към нея нокти. — Излизай! Трябва да тръгваме…
— Къде? — Харлест бавно се надигна и без да спира да ръмжи, задраска въздуха с дългите си нокти, да ги поупражни.
— В едно гробище.
— О! — Харлест въздъхна. — Страхотно!
Седнал насред улицата в локва засъхваща кръв, императорът на Тайст Едур бе вдигнал ръка пред лицето си и сякаш се опитваше да изтръгне очите си с нокти. Все още надаваше писъци — пронизителен безсловесен изблик на ужасна болка и ярост.
На моста, на тридесет крачки от него, ледерийските войници стояха смълчани и неподвижни. По отсрещния бряг на канала се виждаха други граждани — броят им растеше.
Трул Сенгар усети нечия ръка на рамото си, обърна се и видя Урут. Лицето му бе разкривено от отчаяние.
— Сине, трябва да се направи нещо… той губи ума си…
Удинаас, проклетият роб, превърнал се в толкова важна, така неотделима част от Рулад — от разума на младия Едур — беше изчезнал. И сега императорът беснееше, не можеше да разпознае никого, пяна беше избила на устата му, крясъците му бяха като на изпаднал в паника звяр.
— Трябва да го намерим — каза Трул. — Този роб.
— Има и още…
Ханан Мосаг се беше доближил до Рулад и заговори високо:
— Императоре, чуй ме! Днес е ден за черни истини. Твоят роб, Удинаас, направи онова, което трябваше да очакваме от ледериец. Техните сърца са пълни с измяна и те не служат никому освен на себе си. Рулад, Удинаас е избягал. — Замълча за миг и добави: — От тебе.
Едва прикриваше триумфа си. Продължи:
— Той се превърна в твоя бял нектар и сега те оставя сам в болката. Това е свят без вяра, императоре. Само на своите ближни можеш да се довериш…
Рулад вдигна глава. Лицето му бе раздрано от болка, черен пламък бе лумнал в очите му.
— Доверие? В тебе ли, Ханан Мосаг? В братята ми? В Майен? — С плувналото в кръв злато, с мръсната меча кожа, с острието на меча, зацапано с късове човешка плът и вътрешности, императорът се надигна и се изправи, гърдите му се издуха, щом вдиша; трепереше от ярост. — Всички вие сте нищо за нас. Лъжци, измамници, предатели! Всички! — Тръсна меча, червени и розови късове плът нападаха по камъните и по краката на стоящите най-близо до него, и се озъби: — Императорът е отражение на народа си — изхриптя Рулад и грозна усмивка изкриви лицето му. — И ще отрази, както се полага.
Феар пристъпи напред, но спря, щом мечът в ръката на Рулад се вдигна и върхът опря в гърлото му.
— О, не, братко, нищо не искам от теб. Нищо не искаме от никого от вас. Само покорство. Империя трябва да се основе и това основаване ще е в ръцете на императора. Магьоснико!
— Ваше величество?
Мечът се дръпна от гърлото на Феар и небрежно замахна към войниците, преградили моста.
— Махни ги от пътя ни!
Ханан Мосаг махна с ръка и К’риснан се затътриха напред, Бинадас бе с тях. Четирима роби повлякоха два тежки кожени чувала след тях и ги оставиха пред строените в редица К’риснан. Като видя чувалите, магьосникът поклати глава.
— Не тук, мисля. Нещо по-… просто. — Обърна се към Рулад. — Само за миг, ваше величество. Да се подготвя. Ще го направя сам.
Урут отново дръпна Трул за рамото.
— Не е само Удинаас. Майен избяга.
Той я зяпна.
— Избяга?
— Трябва да я намерим…
— Избягала е… от нас? От собствения си народ?
— Заради страстта й е, Трул. Моля те.
Той се огледа и видя отряд воини, струпани зад Терадас и Мидик Бун. Закрачи към тях.
Терадас го посрещна навъсен.
— Какво искаш, Трул Сенгар?
— Майката на императора има заповеди за вас и воините ви, Терадас.