Джерун — нали устата му беше затисната — не можеше каже нищо. Не можеше да зададе въпроси. А имаше много.
Ясно беше обаче, че мелезът не се интересува от тях.
А това беше много лошо.
Техол — беше на три крачки зад телохранителя си — погледна надясно и видя една жена да изскача от уличката. Видя и дръжката на ножа, щръкнала от гърдите й, и стичащата се кръв.
Видя и очите й — изпълнени с безпомощна жал, те се втренчиха в него. Жената протегна окървавената си дясна ръка, после падна на каменните плочи.
А в следващия миг от уличката изскочиха воини Едур. Към Техол полетя копие…
… и бе пресрещнато от телохранителя, който се хвърли от лявата страна на Техол. Оръжието го улучи под лявата ръка, прониза ребрата и се вряза дълбоко в гърдите. Младият мъж само изпъшка и падна по очи, от устата и носа му блъвна кръв.
Техол замръзна.
Едурите го обкръжиха предпазливо, наредиха се в груб кръг около него и мъртвата. Един обърна с крак убития телохранител и го огледа.
Друг Тайст Едур заговори на търговската реч:
— Ти я уби.
Техол поклати глава.
— Не. Тя изтича пред мен. Беше вече ранена. Идвах да… помогна. Съжалявам…
— Мидик, виж дали този ледериец е въоръжен — изръмжа воинът.
Този, когото нарекоха Мидик, се приближи към Техол, опипа го и изсумтя:
— Той носи дрипи, Терадас. Няма къде да скрие нищо.
Намеси се трети воин:
— Той уби Майен. Трябва да го…
— Не — изръмжа Терадас, прибра меча си, избута Мидик настрана и пристъпи към Техол. — Само го погледни. Виж наглостта в очите му.
— Лошо четеш ледерийски лица — тъжно каза Техол.
— Толкова по-зле за тебе…
— Очевидно…
Терадас замахна.
Носът на Техол изпращя. Той се присви и скри лицето си с ръце, но един крак изрита косо и се стовари в прасеца му и счупи и двете кости. Техол падна. Удар с пета в гърдите му счупи поне три ребра.
Техол се помъчи да се присвие. Удряха го и го ритаха. Усети, че се напикава.
След това нечия пета се стовари в слепоочието му.
Хул Бедикт излезе на улицата, видя струпалите се Тайст Едур и разбра, че пребиват някого до смърт. Внезапен страх сви стомаха му и той забърза. Видя млад мъж в униформа на дворцов пазач — от гърдите му стърчеше острие на копие. И… жена Едур.
— Блудния да ме вземе, какво става тук!
Понечи да затича…
… преградиха пътя му.
Нерек. Само след миг Хул Бедикт го позна. Беше един от слугите на Бурук Бледия.
Намръщен, зачуден как нерекът се е озовал тук, Хул понечи да го заобиколи — а той пристъпи напред и го спря.
— Какво правиш?
— Ти си осъден, Хул Бедикт — каза нерекът, — Съжалявам.
— Осъден? Виж, трябва да…
— Избра да тръгнеш с императора на Тайст Едур — каза нерекът. — Избра… измяната.
— Избрах края на Ледер, да — и какво? Това проклето кралство няма повече да унищожава народи като нереките и тартеналите…
— Мислехме, че познаваме сърцето ти, Хул Бедикт, но сега разбираме, че е станало черно. Отровено е, защото в теб няма прошка.
— Прошка? — Той посегна да избута нерека настрана. „Те пребиват някого. До смърт. Мисля, че е…“
Два ножа се забиха в гърба му — под плешките и под ъгъл нагоре.
Стъписан, Хул Бедикт замръзна, взря се в стоящия пред него нерек и видя, че младият мъж плаче. „Какво? Защо…“
Коленете му се огънаха, обля го слабост и буря от мисли — чувствата и желанията, които го бяха терзали през годините, също отслабнаха, потънаха далече в някаква сива кротка мъгла. Мъглата се издигна, вля хлад в мускулите му. „То е… то е… толкова…“
Хул Бедикт залитна напред и падна по очи. И така и не усети сблъсъка с камъните.
— Спрете. Моля ви…
Обърнаха се и видяха ледериеца — излизаше иззад ъгъла на склада. Невзрачен, накуцващ, с бич, затъкнат във въжето, с което се беше препасал. Пристъпи боязливо напред и продължи на търговската реч:
— Той никога на никого не е посягал. Не го убивайте, моля ви. Видях всичко.
— Какво си видял? — изръмжа Терадас.
— Жената. Тя се прониза сама. Вижте ножа, сами вижте. — Халас закърши ръце, не откъсваше очи от кървящото неподвижно тяло на Техол. — Не го бийте повече, моля ви.
— Трябва да се научите — изръмжа Терадас. — Изпълняваме повелите на императора. Днес е ден за страдание, старче. Махай се, за да не те сполети същата съдба.
Халас се хвърли върху Техол, за да го прикрие колкото може с тялото си.
Мидик Бун се изсмя.
Ударите заваляха — още по-свирепи — и Халас загуби свяст. Още няколко ритника го откъснаха от Техол и двамата вече лежаха един до друг. Обзет от внезапен бяс, Терадас заби пета в главата на единия толкова силно, че черепът изпращя и се пръсна мозък.