Брис погледна изумен Първия консорт.
— Какво искате да кажете? Той не направи нищо.
Турудал повдигна вежда.
— Нима? Той унищожи морския бог, демона, окован от Ханан Мосаг. Дни наред се подготвяше за този миг. Виждате ли къде стои? Виждате ли плочата, която е изрисувал под себе си? Плоча, през която ще се влее всичката сила на Цеданса, нагоре и в неговите ръце.
Сумракът в коридора се стопи под бяла, изпълнила прашния въздух светлина.
И открои редица Тайст Едур, застанали срещу Цеда, на не повече от петнадесет крачки.
Едурът в средата на редицата заговори:
— Цеда Куру Кан. Кралството, на което служите, падна. Отстъпете. Императорът желае да заеме трона.
— Паднало? — Гласът на Цеда бе тънък и треперлив. — Съществено ли е? Ни най-малко. Виждам те, Ханан Мосаг, и твоите К’риснан. Усещам силата, която сбирате в себе си. За да заеме вашия безумен император трона на Ледер, ще трябва да минете през мен.
— Безсмислено е, старче — прогърмя гласът на Ханан Мосаг. — Ти си сам. Всичките ти магове са мъртви. Погледни се. Полусляп си, едва можеш да стоиш…
— Потърси демона, който окова в морето, магьоснико.
От толкова далече Брис не можеше да види изражението на Ханан Мосаг, но в гласа му изведнъж се прокрадна гняв.
— Ти ли го направи?
— Ние, ледериите, умеем да използваме чуждата алчност, за да поставим капан — отвърна Куру Кан. — Няма да разчиташ повече на неговата сила. Нито днес, нито никога.
Магьосникът изръмжа:
— За това ще си…
Бялата мъгла се взриви, грохотът разтърси тавана и стените, затътна напред и връхлетя върху чародеите на Тайст Едур.
На десет крачки зад Ханан Мосаг и неговите К’риснан Трул Сенгар извика, скочи встрани и се сниши пред връхлитащата с грохот огнена вълна. Братята му го последваха. Чу писъци, които отведнъж заглъхнаха, нечие тяло изхвърча над лъскавия под, тупна в краката на Трул и го събори…
Беше един от К’риснан — изгорял до неузнаваемост, от пръсналите се кости изтичаше черна слуз. Трул се надигна на четири крака и погледна нагоре.
Само двама едури все още бяха прави и отбиваха яростната магия на Цеда. Ханан Мосаг и Бинадас. Всички К’риснан бяха мъртви, както и четиримата роби, паднали до двата чувала.
Пред очите на зяпналия Трул Бинадас рухна, премазан сякаш от юмруците на хиляда мълнии. Плисна кръв…
Феар вече се беше хвърлил напред, плъзна се по тресящите се плочи към брат си, повлече го извън бушуващия пожар.
Ханан Мосаг изрева. Завихрени сиви пипала изсвистяха от пода и заплетоха побеснелите пламъци. Ослепителен взрив…
И отново мрак, бавно отстъпващ на сивкава здрачина.
Ханан Мосаг, вече останал сам срещу Цеда.
Миг…
Куру Кан удари отново, миг преди атаката на Ханан Мосаг. Двете сили се сблъскаха на три крачки пред магьосника…
… и Трул видя как Ханан Мосаг се олюля, плувнал в кръв, посегна назад, ръцете му зашариха, лявата напипа един от големите кожени чували и се вкопчи в него. Дясната намери другия и го стисна здраво. Магьосникът събра сили и отново започна да се изправя срещу връхлитащата ярост.
Магията, изливаща се от Цеда, изкриви мраморните стени и от тях закърви белезникава течност. Таванът отгоре беше хлътнал, рисунките по него — овъглени, повърхността — излъскана и гладка. Брис зяпна в неверие, щом стихията помете всички защитни заклинания на К’риснан, помете ги за миг, след което ги премаза.
И вече връхлиташе срещу самия Ханан Мосаг, биеше и биеше неудържимо, все по-близо.
Магьосникът отвърна на удара и натискът изтласка Брис и Турудал назад.
Двете противостоящи сили се унищожиха взаимно в ослепителен блясък, взривът пропука пода и плочите се разхвърчаха във въздуха — навсякъде освен под нозете на двамата чародеи.
Възцари се изпълнена с прах тишина.
Мраморните колони от двете страни горяха, стапяха се като огромни восъчни свещи. Таванът простена като ранен звяр, готов всеки миг да се срути.
— Сега ще видим в пълна мяра отчаянието на Ханан Мосаг — прошепна дрезгаво Турудал Бризад.
Магиите лумнаха, оживели отново, и Брис видя как магьосникът се олюля и залитна назад.
Цеда Куру Кан стоеше на място, непокътнат; чародейната сила изригваше от него на вълни, една след друга, сила яростна и неудържима, като на бог.
Магьосникът не можеше да удържи на това. А паднеше ли той, древната първична магия щеше да помете напред и наведнъж да погълне и императора, и всичко с него. Навън и през целия град. Цял народ. Тайст Едур щяха да бъдат унищожени — Брис усещаше гнева и хладната жажда за мъст — това бе силата на ледериите, на Цеданса, гласът на самото предопределение, ужасен и непонятен…