Вляво от Брис Първият евнух закрачи напред — носеше кана вино и два бокала. Качи се на подиума и подаде единия на Езгара. После му наля, наля и на себе си.
Озадачен, Защитникът отстъпи вдясно, извърна се леко и погледна краля.
А той спокойно изпи виното си на три големи глътки. Короната бе на главата му. Нисал седеше малко зад трона, присвила очи към Първия евнух, който вече бе изпил своето вино и слизаше от подиума, за да застане до канцлера при другата стена.
Замъглените очи на Езгара Дисканар се спряха върху Брис.
— Отдръпнете се, Защитник. Не умирайте днес.
— Не мога да изпълня молбата ви, кралю. Знаете го.
Езгара кимна уморено и извърна глава.
— Така да бъде.
— Защитнико — заговори Нифадас. — Покажете на тези диваци какво може един ледерийски майстор на меча. Последният доблестен акт на кралството ни в този мрачен ден.
Брис се намръщи и се обърна към Рулад Сенгар.
— Ще трябва да се биете с мен, императоре. Или да призовете още от воините си, за да ни посекат. — Обърна се към Ханан Мосаг. — Вярвам, че засега сте приключили с магията.
Рулад се озъби.
— Магия ли? Не бихме се лишили току-така от тази възможност, Защитнико. Ще се бием. Двамата. — Вдигна пъстросивия меч. — Хайде. Има какво да си покажем един на друг.
Брис не отвърна. Само зачака.
Императорът атакува със смайваща бързина, мечът изсвистя високо в полукръг, миг пауза и диагонално посичане, което целеше да срещне острието на Защитника и да го притисне към пода.
Брис реагира на мигновеното колебание, дръпна се назад, извъртя меча си и отстъпи вдясно. Острието бе върху оръжието на Рулад, върхът пробяга нагоре по лявата ръка и резна жила при лакътя.
Брис отскочи назад, заби ниско и върхът на меча се озова между жилата и капачката на коляното на левия крак на Рулад.
Клъц.
Императорът залитна напред, почти до ръба на подиума, изненадващо се изправи и се хвърли напред, като заби с две ръце.
Пъстрият меч сякаш заигра сам: отбягна две парирания на Брис и Защитникът едва успя да отбие тежкото острие с лявата си ръка, при което изгуби кутрето и безимения си пръст.
Заотстъпва заднешком и се озова отново в центъра на залата — този път Рулад бе между него и краля на трона.
Езгара се усмихваше.
Щом Рулад се завъртя, за да се озове отново срещу него, Брис атакува.
Изрита треперещото в ръцете на императора острие — ударът не беше съвършен, но достатъчен, за да го отклони за миг — след което заби върха на меча си в капачката на дясното коляно на Рулад. И поряза отгоре. Острието захапа дълбоко в костта. Той го извъртя, дръпна и изтръгна капачката.
Рулад изкрещя от болка и кракът му се огъна.
С капачката, все още нанизана на върха на меча, Брис отново скочи напред, докато императорът замахваше отгоре и вляво в усилие да се задържи прав, и преряза през сухожилията на дясната му ръка, малко над лакътя.
Рулад залитна и рухна с грохот върху мраморните плочи; задрънчаха откъртени монети.
Мечът трябваше вече да е паднал от ръцете му… но си стоеше здраво стиснат в двата свити юмрука.
Рулад обаче нищо не можеше да направи с него.
Помъчи се да се надигне и да седне, с изпълнени с гняв очи, напрегна се да вдигне оръжието.
Брис удари върха на своя меч в пода да откърти капачката, пристъпи към императора и засече жили и хрущяли в дясното рамо, преряза една от вратните жили, после вдигна острието и го заби — обездвижи по същия начин и лявото рамо. Застанал над безпомощния император, засече методично жилите на петите, сряза косо през корема на жертвата си и разпра стената от мускули.
Изрита и Рулад се просна по очи.
Удари над всяка плешка, след тях — още две вратни жили. Ниско по гърба, за да се разпорят пластовете мускули под отрупаната с монети кожа. Отново по раменете — монети се разхвърчаха и се затъркаляха по пода.
Най-сетне Брис отстъпи назад. И отпусна меча.
Крясъците от устата на лежащия по очи император се удвоиха, крайниците вече се извиваха сами, кървава плът се издуваше и изсипваше от раните. Нищо друго не се движеше в залата.
Прахта бавно се слягаше в коридора.
После един от замръзналите на местата си воини промълви:
— Сестрите да ме вземат дано…
Крал Езгара Дисканар въздъхна, наведе се пияно напред.
— Убий го. Убий го!
Брис вдигна глава.
— Не, ваше величество.
На лицето на стареца се изписа изумление.
— Какво?
— Цеда беше изричен за това, ваше величество. Не трябва да го убивам.
— Ще му изтече кръвта — каза Нифадас някак странно провлечено.