Отсечено одобрително кимване, след което Морох отстъпи встрани.
Принц Квилас Дисканар влезе. Последва го канцлер Трайбан Гнол. Двамата, които влязоха след тях, стъписаха Брис: кралица Джанал и нейният Първи консорт Турудал Бризад.
„В името на Блудния, цялото мръсно змийско гнездо!“
Квилас се озъби на Унутал Хебаз като куче на опъната верига.
— Освободили сте Финад Джерун Еберикт за антураж на Нифадас. Искам да си го приберете, Преда. Изберете някой друг.
Тонът, с който му отвърна Унутал, беше спокоен.
— Опитът на Джерун Еберикт е неоспорим, принц Квилас. Уведомиха ме, че Първият евнух е доволен от този избор.
Канцлер Трайбан Гнол заговори също толкова спокойно:
— Принцът е убеден в обратното, Преда. Редно е да се отнесете към мнението му с подобаващо уважение.
— Убежденията на принца не са моя грижа. По този въпрос съм упълномощена от неговия баща, краля. Независимо какво уважавам или не уважавам, канцлер, настоятелно ви съветвам да оттеглите предизвикателството си.
Морох Неват изръмжа и пристъпи напред.
Ръката на Преда рязко се изпъна — не към принцовия телохранител, а към нишата, където стоеше Брис, за да го спре. Мечът вече беше в десницата му — бе излязъл от ножницата толкова безшумно, колкото и бързо.
Погледът на Морох пробяга към Брис и изненадата на лицето му се смени с разбиране. Собственият му меч бе излязъл от ножницата едва наполовина.
— А, решението на Преда само за един телохранител си намери… обяснение. Излезте напред, ако обичате, Защитник.
— Не е необходимо — заяви Унутал.
Брис кимна, бавно отстъпи назад и прибра в движение меча в ножницата.
Кралица Джанал повдигна вежда на грубото отменяне на заповедта й.
— Скъпа Унутал Хебаз, твърде много си надвишавате правата.
— Не аз, кралице. Кралската гвардия се подчинява на краля и на никой друг.
— Добре, простете ми, че си позволих да се позабавлявам, като оспорвам тази остаряла заблуда. — Джанал махна с тънката си ръка. — Силата винаги е изложена на риск да се превърне в слабост. — Пристъпи към сина си. — Послушай съвета на майка си, Квилас. Глупаво беше да се сече по пиедестала на Преда, защото все още не е станал на пясък. Търпение, скъпи мой.
Канцлерът въздъхна.
— Съветът на кралицата…
— Заслужава дължимото уважение — имитира Квилас. — Е, добре, както желаете. Както желаете всички. Морох!
Принцът напусна залата, Морох вървеше по петите му.
Кралицата се усмихна нежно.
— Преда Унутал Хебаз, молим ви за извинение. Тази среща не беше по наш избор, синът ми настоя. Двамата с канцлера се опитахме да го разубедим.
— Без никаква полза — каза канцлерът и отново въздъхна.
Лицето на Преда остана непроменено.
— Приключихме ли?
Кралица Джанал махна с пръст в мълчалива закана, после даде знак на Първия консорт и пъхна ръка под мишницата му на излизане.
Трайбан Гнол се задържа още малко.
— Моите поздравления, Преда. Финад Джерун Еберикт е изключителен избор.
Унутал Хебаз не отвърна нищо.
След още няколко мига двамата с Брис останаха сами в залата.
Преда се обърна към него.
— Дъхът ми винаги секва от тази ваша бързина, Защитник. Не ви чух, само… предусетих. Ако не бях, сега Морох щеше да е мъртъв.
— Вероятно, Преда. Макар и само защото прие с пренебрежение присъствието ми.
— А Квилас щеше да вини само себе си.
Брис не каза нищо.
— Май не трябваше да ви спирам.
Тя си тръгна.
„Джерун Еберикт. Горкият кучи син!“ — помисли Брис.
Спомни си, че Цеда го очаква, и бързо излезе.
Без да остави кръв след себе си.
И знаеше, че Куру Кан ще чуе облекчението във всяка негова стъпка.
Цеда чакаше пред вратата и подскачаше на място, сякаш се беше увлякъл в упражняването на танцова стъпка.
— Няколко напрегнати мига? — каза, без да вдига глава. — Несъществено. Засега. Ела.
След петдесетина крачки по коридора и надолу по каменни стъпала, после през други прашасали коридори — и Брис се сети накъде вървят. Сърцето му се смъкна в петите. Място, за което беше чувал, но все още не беше посещавал. Изглежда, на Кралския защитник бе позволено да ходи там, където един низш Финад не можеше да стъпи. Този път обаче привилегията беше съмнителна.
Озоваха се пред тежка двукрила обкована с мед врата, позеленяла и подпухнала от мъх, без никакви резета и ключалки. Цеда натисна с рамо и вратата изскърца и се отвори.
Няколко стъпала водеха към тесен метален пасаж, увиснал на вериги от тавана. Помещението беше кръгло, а в пода на спирала бяха подредени светещи плочи. Пасажът свършваше на платформа в центъра на залата.