Скабандари се извърна на северозапад и присви очи към гъстите облаци. След миг през тях проби огромен костенобял дракон — много по-огромен от самия Скабандари, щом се въплътеше в драконовата си форма. Също оплискан с кръв… повечето негова, защото Силхас Руин се бе сражавал редом със своите събратя Андий срещу Ловците К’елл.
Скабандари се загледа към приближаващия се съюзник и отстъпи назад едва когато огромният дракон кацна на билото на хълма и бързо се преобрази. Бе с цяла глава по-висок от соултейкъна Тайст Едур, ала ужасно мършав, с мускули, стегнати на възли под гладката, почти прозрачна кожа. В гъстата дълга бяла коса на воина лъщяха нокти от някакъв хищник. Червеното на очите му изглеждаше трескаво, толкова ярко сияеше. Силхас Руин бе понесъл рани от меч по цялото тяло. Повечето от горната част на бронята му бе паднала и се виждаха синкавозелените вени и артерии, плъзнали по гладката кожа на гърдите му. Краката му бяха плувнали в кръв, както и ръцете. Двете ножници на бедрата му бяха празни — счупил бе и двете си оръжия въпреки вътъците на магията, вложена в тях. Отчаяна беше битката, която бе преживял.
Скабандари сведе глава за поздрав.
— Силхас, мой духовни братко. Мой най-безстрашни съюзнико. Погледни равнината — ние сме победителите.
Бледото лице на албиноса Тайст Андий се изкриви в безмълвно ръмжене.
— Легионите ми закъсняха да ви дойдат на помощ — продължи Скабандари. — И затова сърцето ми се къса от загубите ви. Но все пак ние вече държим портала, нали? Пътят към този свят вече е наш и самият свят се е проснал пред нозете ни… узрял за плячка и за да всечем в него империи, достойни за нашия народ.
Дългопръстите, оцапани с кръв ръце на Руин потръпнаха. Той се обърна към равнината. Легионите на Едур се бяха престроили в груб пръстен около последните оцелели Андий.
— Смърт е омърсила въздуха — изръмжа Силхас Руин. — Едва го вдишвам, пречи ми да говоря.
— Ще имаме достатъчно време, за да съставим нови планове — каза Скабандари.
— Моите бойци са избити. Сега сте тук, но защитата ви дойде твърде късно.
— Съвсем символично, братко. На този свят има други Тайст Андий — ти самият го каза. Трябва само да намерите онази първа вълна и силата ви ще се възвърне. Нещо повече, ще дойдат други. От моя вид, както и от твоя, и ще попълнят загубите ни.
Силхас Руин се намръщи още повече.
— Победата днес е горчива.
— К’Чаин Че’Малле са почти унищожени — знаем го. И двамата видяхме многото други мъртви градове. Вече остава само Морн, а той е на далечен континент — където Късоопашатите вече разкъсват веригите си в кървав бунт. Разделеният враг е враг, който пада бързо, приятелю. Кой друг в този свят ще има сили да ни се опълчи? Джагът? Те са разпръснати и малобройни. Имасс? Какво могат да постигнат каменните им оръжия срещу нашето желязо? — Замълча за миг, после продължи: — Форкрул Ассаил, изглежда, не изпитват охота да ни съдят. А и бездруго с всяка година като че ли стават все по-малко и по-малко. Не, приятелю, с днешната победа този свят вече лежи в краката ни. Тук вие няма повече да страдате от гражданските войни, които терзаят Куралд Галайн. А аз и моите следовници ще избегнем раздирането, сполетяващо Куралд Емурлан…
— Раздиране, причинено от собствената ти ръка, Скабандари — изсумтя Силхас Руин.
Все още оглеждаше силите на Тайст долу, затова не видя изблика на гняв в отговор на грубия си укор, гняв, който изчезна само след миг, щом лицето на Скабандари отново възвърна хладната си невъзмутимост.
— Нов свят за нас, братко.
— Един Джагът стои на хребета на север — каза Силхас Руин. — Свидетел на войната. Не се доближих, защото усетих началото на ритуал. Омтоуз Феллак.
— Боиш ли се от този Джагът, Силхас Руин?
— Боя се от онова, което не познавам, Скабандари… Кърваво око. А много има да се учи за този свят и порядките му.
— Кърваво око.
— Ти самият не можеш да видиш — каза Руин. — Но ти давам това име заради кръвта, която замъглява… взора ти.
— Скъпо ще ми е, щом е от тебе. — Скабандари сви рамене и тръгна към северния ръб на грамадата, стъпваше предпазливо върху местещите се трупове. — Джагът, казваш… — Обърна се, ала Силхас Руин беше с гръб към него: взираше се към малобройните си оцелели следовници долу в равнината.
— Омтоуз Феллак, Лабиринтът на Лед — промълви Руин, без да се обръща. — Какво ли крои той, Скабандари Кърваво око? Чудя се…
Соултейкънът Едур закрачи към Силхас Руин.
Посегна към левия си ботуш и извади ецваната със сянка кама. Магията заигра по желязното острие.
Последна стъпка и камата се заби в тялото на Руин.
Тайст Андий се сгърчи, после изрева…